Линда Александрийска привлече вниманието ми не само с добрите си снимки, но и с интересните текстове в своя сайт. В „Моите 9 въпроса към сватбения фотограф” тя споделя, че „сърцето е орган, важен за добрата сватбена фотография” и препоръчва бъдещите младоженци да попитат фотографа си каква музика слуша. „Ако вие се събуждате с Metallica, a той с Преслава (или обратното), това рано или късно ще проличи във вашите взаимноотношения и/или снимки”.
В „Осем фактора за по-добри сватбени снимки” много ми хареса предупреждението „Имам една новина за вас: Да, роклята ще се изцапа!”, както и съветът „Моля ви, не носете питката, свещите и всички атрибути в найлонови торбички Billa или подобни… Да, знам, че живеем в страната на найлоновата торбичка, но е ужасно, когато на снимка с добре облечени хора, леко се прокрадват две-три найлонови торбички в кадър, които царствено привличат внимание с искрящите си цветове.
Освен в София Линда е снимала сватби къде ли не – в Синеморец, Велико Търново, Русе, Варна... Дори веднъж и в Рим. В свободното си време със своето Fuji снима хора, улици, таксита, светофари, трамваи, пазари... Казано на чист български – street фотография.
Как реши да се занимаваш точно със сватбена фотография?
Завърших английска филология, след което няколко години се занимавах с маркетинг и реклама. Дядо ми беше фотограф в София Прес и съм стояла с часове в лабораторията му, но проявих интерес към снимането едва след като него вече го нямаше на този свят. Доста хобита съм сменила, защото интересът ми бързо отшумява, но това не ми мина (смее се).
Как започна? Все някой трябва да гласува доверие на начинаещ фотограф?
Започнах със сватби на мои познати, а и в началото бях втори фотограф. Трябваше да се пробвам, да усетя дали е моето, защото сватбената фотография е много динамичен жанр, сменят се локации, голяма въртележка е. Пейзажната фотография например иска доста търпение, което засега нямам. Освен това обичам да работя с хора. Снимам сватби от осем години, а от четири се занимавам само с фотография. Видях, че ако искам да се развивам, трябва да се отдам само на това занимание и така се разделих с работата от 9 до 5.
Какви са тенденциите при сватбените снимки?
Техниката става все по-достъпна, а в интернет има безкрайно много информация, което улеснява появата на все повече фотографи на пазара. Общо взето има две школи. Едната набляга на нагласените, по-захаросани снимки. Те са по-разпространени в Русия. Аз съм привърженик на английската школа, която набляга на репортажното снимане. При него целта е да уловиш автентичните моменти и емоции.
Отказвала ли си на клиенти да ги снимаш?
Директно не. То се получава естествено, защото процесът е взаимен. Между хората трябва да има химия, да са на една честота. Ако не ме харесат на предварителната среща, просто не се стига до сътрудничество.
Кои са най-лесните и най-трудните клиенти?
Най-лесно се работи с хората, които имат по-лежерна нагласа към живота и към самата сватба. Те знаят, че най-важното е купонът и не приемат прекалено насериозно церемониалната част. Най-трудни са тези, които са твърде вглъбени в детайлите, постоянно мислят как да угодят на всички гости, да не си изцапат роклята и т.н. Цялото това напрежение се усеща на снимките.
Най-скучните сватбени ритуали?
Обикалянето по масите за приемане на поздравления, което е изтощително и накъсва купона. Радвам се, че напоследък все повече двойки го избягват. Танцът с пилето също бих си го спестила, както и взимането на булката от нейната панелка (смее се). Колкото по-опростен е графикът на една сватба, толкова по-добре.
Кой снима твоята сватба?
О, това беше преди 15 години (смее се). Един фоторепортер от столичен вестник. Скоро го срещнах на улицата и го изненадах, че съм станала сватбен фотограф (смее се).
Колко дни обработваш кадрите от една сватба?
Поне пет дни са нужни за селекция и обработка на снимките.
С колко апарата снимаш?
Поне с два, за да има резерва. Веднъж при едно „крадене“ на булка ми строшиха обектива. Човек трябва да е подготвен за такива инфарктни ситуации.
Как се обличаш за снимане на сватба? Вероятно трябва да балансираш между официални и удобни дрехи. Наблягаш ли на черното, за да си „по-невидима”?
Наблягам на черното, да. Обикновено съм с тъмен панталон и удобни обувки, което е ключов елемент. Да си „невидим“ зависи не само от дрехите, но и как ще се впишеш в сватбения ден с настроението си, движенията си и цялостното си излъчване.
Как се става член на Wedding Photojournalism Association (Асоциация за сватбена фотожурналистика)?
Съвсем прозаично, плащаш членски внос и готово (смее се). Условието е 80% от работите ти да са репортажни. Членувам там най-вече заради конкурсите, които се организират на всеки три месеца. Така си сверявам часовника с колегите от цял свят. Членовете на журито са авторитетни имена, носители на „Пулицър“. Радвам се, че имам пет снимки, класирани на добри позиции в тези конкурси.
