Дори да се кълнеш във всички богове, че никога (ама никога!) няма да имаш вземане-даване със самотна майка, нищо на този свят не може да ти гарантира, че утре няма да се влюбиш в жена, която има деца.
И к’во пра’им с’а?
Дамите, които си нямат кавалери, но вече са майки, преди всичко са хора. И ако имаш късмета тя да е нормален човек, значи и нуждите й са човешки – тя има нужда от любов. Няма нищо страшно в това да обичаш "самотна майка", просто трябва да си наясно с няколко неща, които вървят с тази "длъжност”/"призвание” и да се съобразяваш с тях – не само за нейно добро, а и за твое собствено.
1. Осъзнай, че не си номер 1 - Когато двама души се обичат, те са всичко един за друг. Ако дамата на сърцето ти обаче има дете, трябва да разбереш, че по-голямата част от нейното сърце вече е запазена за това същество. Тя винаги ще съобразява всичко, което може и иска да направи с теб с всичко, което трябва и иска да направи за детето си. Естествено е да искаш да ти обръща внимание, да прекарвате възможно най-много време заедно и да я отвлечеш за романтичен уикенд, но това не винаги ще бъде възможно, колкото и да ви се иска и на двамата. Можеш ли да го понесеш?
Освен това, имай предвид, че ако бащата на детето присъства в живота му, по какъвто и да е начин (дори и веднъж годишно), той присъства и в живота на майката на това дете. Трябва да приемеш, че има още един мъж, когото тя може и да не обича, но с когото може би й се налага да взима важни решения. Ще трябва да преглътнеш гордостта си и да приемеш и това или с търпение и деликатност да намериш своето място във взимането на тези решения. Никой не казва да се правиш на татко на детето и да налагаш мнението си по въпроси, свързани с отглеждането му/й. Достатъчно е да бъдеш подкрепа и приятел на майката на това дете. Тя сама ще прецени кога и как да те включи в живота на детето си.
