Дори да се кълнеш във всички богове, че никога (ама никога!) няма да имаш вземане-даване със самотна майка, нищо на този свят не може да ти гарантира, че утре няма да се влюбиш в жена, която има деца.

И к’во пра’им с’а?

Дамите, които си нямат кавалери, но вече са майки, преди всичко са хора. И ако имаш късмета тя да е нормален човек, значи и нуждите й са човешки – тя има нужда от любов. Няма нищо страшно в това да обичаш "самотна майка", просто трябва да си наясно с няколко неща, които вървят с тази "длъжност”/"призвание” и да се съобразяваш с тях – не само за нейно добро, а и за твое собствено.