Личността, изградена от семейното и обществено възпитание, образование и личен опит се саморазграничава в своята идентичност и често отхвърля инакомислещите и различните от него хора. Заложеното във всяко малко дете е естествено толерантно отношение към околния свят с проява на доверчивост и любознателност. Затова пихолозите правят разлика между морална и нравствена толерантност. Онези, които са възпитани да не показват истинското си отношение на нетърпимост, таят в съзнанието си мисли като тези "Това ми е съдбата.", "Какво да правя - ще ги търпя", но тава не е нравствена толерантност. Тогава човек живее без вътрешен мир и хармония. Психолозите определят нравствената толерантност по няколко критерия. И тя не е просто отделно взето качество, а резултат от взаимно свързаните черти на личността.
Психологически пофил на толерантния човек
Адекватно преценявам себе си и околните. Способен съм да бъде самокритичен в собствените си достойнства и недостатъци.
Не се съмнявам, че ще се справя с всяка непредвидена ситуация или задача.
Не бягам от отговорност и съм готов да отговарям за постъпките си.
Стремя се към творчество, самореализация и не се страхувам от работа.
Възприемам шегите и съм способен да се шегувам със себе си.
Предпочитам демократичните отношения, пред "твърдата" власт.
Психологически пофил на нетолерантния човек
Забелязвам предимно недостатъците на околните и обичам да ги критикувам.
Страхувам се от социалното си обкръжение и във всичко виждам опасност.
Подозирам, че околните ми вредят без да съм причина за това.
Склонен съм да се поставя на втори план, без да поемам отговорност.
Раздразнено реагирам дори на безобидните шеги по свой адрес.
Обичам авторитарната твърда власт.
Всеки човек може да работи върху своята лична толерантност и да изгради себе си като зрял, съвременен човек с нужното нравствено толерантно отношение, което, разбира се, има своите граници.
Свързана статия:
