Светът е шарен – едни с песен тръгват на детска градина, други се тръшкат и не искат да прекрачат прага й. Същото е и с първокласниците. Къде е проблемът и защо някои хлапета са категорични в отказа си да посещават такава обществена институция, отговаря психологът Христо Монов. Той е семеен консултант от 35 години, терапевт, от 20 години се занимава с кризисна психология към Дружеството на психолозите в България и от 1985 г. е преподавател по психология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Г-н Монов, на каква възраст детето е готово да тръгне на детска градина?
Основният принцип на психологията е, че всяко дете, а и не само дете, е отделна и уникална личност, която си има своите особености и главното е да се съобразяваме с тях. Да, нормативно е определена възраст, в която децата трябва да тръгват в детски заведения. Нарочно не казвам „учебни”, тъй като влезлия в сила преди три години Закон за предучилищно и училищно образование, игнорира тази особеност на обществените институции, които се грижат за развитието на децата. На ясла се тръгва на 2 години и задължително влиза в детската градина на 5 години, като тенденцията е да стане на 4 години.
Ако стъпим върху уникалността на всяка една детска личност, изхождайки от нейните потребности и както е записано в Конвенцията за правата на детето – „най-добрия интерес на детето”, ние трябва не законово да определяме кога то трябва да тръгне, а кога е готово за това. Ако детето има някои особености в развитието, които не му позволяват да посещава градина, към него е добре да се приложи специален подход, за да се преодолеят. Неслучайно талантливите деца са записани на първо място в Закона за закрила на детето като деца в риск.
Трябва да се съобрази средата, в която е расло детето. Много често в големите градове близкото обкръжение дава по-добро развитие, отколкото детските институции, в които детето задължително трябва да попадне. Има семейства, които могат да осигурят по-стимулираща среда за наследника от най-добрата детска градина. И тук възниква въпросът, дали тези родители не попадат под ударите на закона, тъй като не пращат децата си в частни или общински градини?
Същевременно съществуват и гета, и то не само формираните на етнически принцип, но и такива, където условията за живот са заплаха за бъдещото израстване, както и за моментното развитие на малките. Тези деца ще намерят много по-добри условия в детските градини. Така че е много индивидуално къде детето ще се чувства добре. Само спазването на принципа, че едно дете трябва да бъде в ясла или детска градина, е не просто нехуманно, но престъпно. Затова нека имаме предвид желанието на семейството. Неслучайно цивилизованият подход е, че семейството е най-добрата среда за детето. Факт е, какви са материалните възможности и личностното ниво на някои родителите у нас, но въпреки това е по-добре те да бъдат подпомагани за правилното развитие на децата им.
Защо първият сблъсък на детето с детската градина обикновено е свързан с много сълзи и отказ да ходи на градина?
Всяка една промяна в условията, в които се развива човек, е съпроводена с преживявания на негативни психични състояния. Още повече това важи за децата. Тези, които не са били правилно подготвени, че им предстои промяна, естествено е да реагират със сълзи, дори може да изпаднат в по-крайни състояния – хистерии, соматични прояви – боли ме глава или коремчето, дори вдигат температура. Това е по-характерно за по-големите хлапета, малките, които тръгват на ясла, имат по-добри адаптивни възможности. А и като получат адекватна подкрепа в яслата, която е като тази на родителите им, те по-рядко стигат до сълзи и нежелание да ходят. Макар, че и при тях не са изключени описаните соматични прояви.
Може би не им харесва средата – учителите, децата, лелките...
И това го има, защото детето е свикнало с мама и татко, баба и дядо, и по-близките си. Затова понякога смяната с други хора, които вижда за първи път, може да е шок за него. И ако няма и съответната подготвена реакция от тези, които са длъжни да заместят семейството му, разривът е неминуем, както и изпадането му в негативни и други по-сериозни състояния. Затова е много важно преди прекрачването на прага на детската градина, детето вече да е било заведено там и да се е запознало със своите учителки и лелки.
Материалните условия в градината може да са по-добри или по-лоши от тези вкъщи, но децата са много адаптивни и свикват с това. По-важно е какво е отношението към тях. Но не виждам да има практика родителите да запознават децата си с хората, които ще се грижат за тях в градината. Разбира се, първокласниците ги водим преди това в училището. В малките населени места нещата са по-различни, защото там хората се познават и на децата предварително им е ясно коя ще е тяхната учителка. Но в големите градове това не се прави, може би защото ситуацията е много стресова дори за родителите, имайки предвид дали детето им ще бъде прието в съответната детска ясла или градина, или не.
Именно, защото тази година детето може да не е прието в желаното учреждение, но догодина има този шанс, родителите често го преместват. Това как се отразява на хлапето и какъв е правилният подход към него?
Трябва да има уважение към едно, макар и 2-3-годишно дете, като към личност. Майката е длъжна да го заведе на новото място, като междувременно хората, които са там, да са подготвени да го посрещнат топло и да го подкрепят. Така по-безболезнено ще стане промяната. Основният принцип за мен, по който родителите трябва да избират учебно заведение за детето, е да има най-малко разход на психична енергия, както и на всякакви други усилия. Дори отиването на детето до градината или училището е важно да е на най-кратко разстояние от дома. Няма как то да приема нормално пребиваването си там, ако пътуване по два часа на ден заради трафика.
Понякога родителите избират учреждението да е по-близко до работата им за удобство. Особено в София и в другите големи градове в страната това се налага поради лошата инфраструктура на детските заведения. Например в „емблематичните” „Манастирски ливади” за 20 години дойдоха нови около 40 хиляди души да живеят, а не се построи нито една детска градина или училище. Къде отиват тези деца и как да се чувстват комфортно?
Адски важен за тях е нормалният сън, който е повече от 8 часа, а те трябва да стават по-рано, за да стигнат до съответното учреждение. След това обикновено сядат на задната седалка и слушат нецензурни думи от родителите си, които са изнервени. Или им дават телефони и таблети, за да се разсеят докато пътуват. И след това се чудим защо непосредственото личностно общуване не се случва в съвременното българско семейство. В това отношение децата от малките населени места, стигайки или тръгвайки си от градината, имат социални контакти, дори в магазина покрай, който минават. Така живеят в много по-благоприятна за тяхното личностно развитие среда, защото тя не е толкова стресогенна. В големия град децата са подложени на стрес от най-ранна възраст и изразходване на голяма доза психична енергия, без да им е осигурено възстановяването й, чрез режим за почивка, смяна на дейности и т.н.
Какво трябва да се направи, ако детето плаче в продължение на месеци при прекрачването на прага на детската градина?
Най-добре е незабавна консултация с колега от моята или друга, помагаща професия. Зад категоричния отказ на едно малко дете да посещава градина, стои много съществена причина, а не каприз. Може да има конфликт в градината, както и проблем със справянето му със задачите. Играта е много по-различна – при нея няма отсрочка на целите. Докато при учебната дейност учиш нещо, което някога може да ти потрябва. А сега предучилищната група е задължителна.
120 години развитие на детската психология показва, че децата на 5-годишна възраст не могат да имат такава зрялост, която им се налага. Де факто още на тези години се извършва учебна дейност в детските градини в България. Децата в детските градини, които отказват да учат, всъщност се развиват много нормално. Ученето не е водещо за възрастта им.
Каква е картината при първокласниците?
В практиката си имам наблюдения, че когато семейството има капацитет да предостави условия и за когнитивното, и за емоционалното развитие на детето, то е много по-зряло в първи клас, без да е ходило в детска градина от тези, които са били. Понякога има и риск, защото такива деца може да знаят да четат и пишат, дори да са научили и чужд език от родителите си, което вече е факт, но тези, които са били в добри детски градини, са много по-социално компетентни в общуването. Но с тази тенденция – да се обучават децата в детските градини, им се убива мотивацията в първи клас към сработване в учебната дейност.
Вероятно затова уж имат страхотно желание да бъдат първокласници, а още първите дни вече не искат?
Има и по-тежки случаи – колеги, които работят с по-малки деца, споделят, че наблюдават прегаряне в тях, тъй наречения „бърнаут”. Непрекъснато ще задавам въпроса: Кой направи изследване в България и доказа, че нашите деца единствени в Европа, може би и в света, в първи клас учат числата до 100? Преди това беше до 20 и пак имаше проблем с трудността на задачите, а сега ги направихме още по-трудни.
Преходът между играта и учебния процес трябва да бъде естествен и постепенен. Хората в по-цивилизования свят от нашия го правят. Там дори спазването на режима не е във вида, в който го правим тук. Там детето може да се самоизключи в първи клас и никой няма да възприеме това като нарушаване на правилата. Може да заспи на чина си и никой няма да тръгне да го буди. Тези, които са на целодневно обучение имат специално място за отмора. А тук цял ден стоиш затворен в една класна стая. Да не говорим, че в България се оказа, че над 600 училища нямат физкултурен салон. А където има, той обикновено се ползва от 3-4 класа и то от деца от различни възрасти.
В българската детска психология отдавна се говори за критерии за готовността на първокласника, която е предимно мотивационна. Преминаването от игра към учене или тук и сега на удовлетворяването на потребностите към отсрочка на целите. Не всички деца са готови за това и е много важно да се работи с тях и в детската градина, и в училище. Но не да се използват неадекватни психологически инструменти, както беше разработена методика от Институт към БАН, където почти няма специалисти по детска психология. И сега са се хванали за главата, че огромен процент от 3-годишните в детските градини показват дефицити. Това не е така, просто методиката е негодна, което предизвиква допълнителен стрес.
Имам много заявки от родители, които се оплакват, че след скрининга в детската градина, детето им се оказало с дефицити. Не е вярно това – то си е здраво. Може би методиката така е направена, че да насочи децата към някои специалисти, които си търсят клиенти. Големият въпрос е докога в детските градини няма да има специално подготвени психолози които да отговарят на етичните изисквания на професията. Много хора си слагат табела – „психолог”, а не членуват в Дружеството на психолозите, не подлежат и на санкции, ако злоупотребяват. В училищата на всеки 200-300 деца също трябва да има психолог.
Ако в семейството предстои раждане на второ дете, раздяла на родителите или има друга промяна, как трябва да се постъпи, за да не се стресира хлапето, на което му предстои да тръгне на градина или в първи клас?
Динамиката на съвременния живот е такава, че много често настъпват драстични промени в семейната среда, свързани с премествания в други градове или държави, с раздели на родителите... Именно, за да не пострада детето, се връщам към това, с което започнах – да се гледа на него като на уникална личност, да му имаме доверие, да го информираме навреме, а не да го лъжем, да го подготвим за промяната. Може би в началото реакцията му ще бъде негативна, както може да има соматични прояви, но трябва да се води диалог с него. Ако състоянието му не отмине в рамките на месец-два, трябва да се потърси специалист, макар че трудно да се намери, особено в малките градове.
Не е начинът родителите да се информират за проблема от Гугъл. Понякога съм се смял на някои неща, но и не е смешно, защото има много подвеждаща информация по важни въпроси. Ето как се появи тази епидемия от послеродова депресия! Да, имало е такива случаи, но те са били в промили. А сега половината от младите майки я имат. Това именно е на базата на автосугестията – като четеш в определени сайтове нещо, започваш да търсиш същите симптомите и в себе си. И изведнъж колко бързо се лекува послеродовата депресия – като дойде мама да ти гледа детето или ти дават повече пари, за да ходиш по-често на шопинг. Така има и търсене на определена симптоматика и за проявите на децата, която е от ненадеждни източници. Няма по-добър източник от доказания специалист. Но основното е да гледаме на детето като на автономна личност със свои потребности и степен на зрялост, и да не го пренебрегваме. Понякога детето предотвратява разпад на семейството, тъй като родителят се е впуснал в мимолетна връзка и причината не е чак толкова дълбока. И едно емоционално увлечение винаги може да бъде преодоляно с подкрепата на децата.
