В края на работния ден човек си тръгва за дома, но все още погълнат от задачите, над които е работил допоследно. Нормално е, след като те са ангажирали неговата мисъл в продължение на часове. Да, но животът изисква от нас да бъдем не само блестящи професионалисти, но и отлични съпрузи, родители, добри съседи.
Важно е да влезем при семейството си, освободени от работното напрежение
В противен случай, Робин Шарма описва това състояние: ”.. като гладиатори, които току що са свършили битката на живота си, се добираме с труд до любимото си кресло и нареждаме на близките си да ни оставят на мира, докато възвърнем силите си”.
Не е осъдително, разбира се, да даваме най-доброто от себе си на клиентите и колегите си, но ще бъде тъжно, ако до такава степен сме се изчерпали, че
в края на деня не ни е останало нищо за хората, които обичаме най-много.
Та именно, за да не изпадаме в това положение, преди да отворим входната врата вкъщи, трябва да съумеем да се отърсим от работното напрежение. Всеки сам най-добре знае какво ще му помогне да "смени плочата”. Препоръките са многобройни: поразходете се из квартала; напазарувайте; послушайте любима музика в колата за 5-10 мин. или слезте от градския транспорт 2 спирки по-рано и ходете пеш до дома.
Пуснете в ход въображението и намерете своя начин за освобождаване от професионалните мисли, за да бъдете този човек, когото близките обичат и искат да видят, когато ги поздравите и прегърнете. Скъпите на сърцето и душата ни същества имат нужда от нас и за да имаме безброй незабравими мигове заедно, трябва да ги включим в строгия си график, наред с другите неотложни задачи.
