Да си легнеш в чисти чаршафи, които са леко твърди от прането, но все пак ухаят на любимия ти омекотител.
Миризмата на солена вода, когато за първи път слезеш от влака/колата във Варна или Бургас. След няколко минути свикваш и дори не я усещаш, но първите няколко вдишвания крещят „Морееее!” и „Свобода!”.
Да се смееш без причина и да не можеш да спреш да се кискаш. А рискът, че ще ти се разтече спиралата и че изглеждаш нелепо в очите на околните, изобщо, ама изобщо не те притеснява.
Да те обземе внезапно вдетеняване.
Неочаквано да се окаже, че разполагаш с около час и половина свободно време. Само за теб.
Да заровиш ръка в кофа с току-що ожъната пшеница.
Да стъпваш по топла земя, трева, кал през лятото боса.
Внезапно да те навали топъл дъжд.
Някое дете в парка да се приближи до пейката, на която си седнала, и най-невинно и без притеснение да те заговори – „Искаш ли да си играем на принцеси?”
Да схрускаш един свеж плод и устата ти да се изпълни със сок и аромат. Все едно цяло слънце е избухнало там.
Когато случайно чуеш хубава песен от някъде и тя така ти се запечата в съзнанието, че цял ден си я тананикаш.
Сънената физиономия на колега или забравеният незакопчан цип на панталона на някой познат.