Любовта между двама не винаги за увенчава с пръстен и червени рози. Едно от нейните лица е лицето на болката и страданието. Но независимо от силните емоции, които ни стискат за гърлото и ни карат да плачем, след това винаги ставаме по-добра версия на самите себе си. Затова благодарете дори на любовта, която не е споделена или завършва трагично! В нея има смисъл!
Публикуваме поредната история, изпратена ни от наша читателка, за играта ни "Горещи приключения".
"Не беше любов от пръв поглед... Не, но уви, пламна по-силно от пожар!
Когато го срещнах, изобщо не мислех за сериозна връзка. Нямах никакви намерения, а сега съм опустошена. След 9 месеца буйна, луда страст и любов, него го няма. Замина на 5000 км далеч от мен. Празнота, пустош, самота, тъга, болка ,скука... Мога да изреждам до безкрай състояния и чувства на безсилие.
Заспивам вечер, мястото до мен е празно - прегръщам възглавницата.
Сутрин ме събужда позната мелодия, която ми напомня пак за Него. Мястото е празно.
Пия си кафето сама, потънала в тишина.
Вървя по улиците - отново всичко ми напомня за него, защото доскоро сме вървели по тези улици, хванати за ръка, смеещи се, ликуващи...
Поглеждам към снимките, може би трябва да ги скрия от погледа си, а и от телефона си трябва да ги махна-навяват тъга... защото него го няма, защото не знам кога ще го видя отново.
Изпитвам болезнена нужда да ме прегърне, да ме целуне, да ме стопли с ласките си, а него го няма...
Крещя - "Върни се, върни се пак при мен, любов моя!"
Искам те, върни се, моля те!"
