Днес е епохата на крайностите. От една страна сме залети с всевъзможни вериги за вредни и бързи храни, които голяма част от хората консумират ежедневно. Доказателство за тази тенденция е и нарастващият брой на болните от диабет, сърдечно-съдови болести и болестно затлъстяване. Още по-плашещо е, че изброените резултати от подобен начин на живот виждаме все по-често и върху децата.
От друга страна е маниакалното състояние за здравословно хранене. Разбира се, че е важно да избираме свежа и чиста храна, която е богата на витамини, минерали, фибри. Важни са въглехидратите, протеините и мазнините, важно е откъде идват и калориите. Не, това не бива да бъде фактор само за отслабващите, тъй като наднорменото тегло е само една от щетите, които модерната ера може да ни причини. Понякога обаче в опита си да се храним здравословно, да набавяме нужните вещества, стигаме до крайности. Естествено е да се приемат минерали и витамини под формата на добавки - индустриализацията и глобализацията правят храната все по-бедна откъм полезни съставки. Проблемът идва тогава, когато започнем да приемаме споменатите добавки без да бъде доказан техният дефицит.
Разбира се, че маркетинговата индустрия надушва тази съвременна тенденция. Забелязвате ли как през известно време се появява някоя храна със странно име, която моментално се обявява за "суперхрана". Спирулина, мака, киноа, акай бери, матча, годжи бери... Вероятно всяко от тях ви звучи познато. Също така е вероятно и никога да не сте се замисляли, че тези храни имат аналог, който е много по-подходящ за нас. И че изобщо не са толкова супер.
#Днес ще сравним добилото световна популярност годжи бери с шипковите плодове. Дори и да повдигнете мнително вежди, продължете да четете. Имаме някои много добри доказателства.
Нека започнем с това, че шипката е най-разпространената билка в България. Всеки от нас я е виждал - бодлив храст, обагрен с малки червени плодчета с продълговата форма и кисел вкус. Годжи бери е растение с ... малки червени плодчета с продълговата форма и кисел вкус. Те обаче произлизат от Тибет. Съвсем логично е да сложим под съмнение факта, че докато за местното население те наистина са суперхрана - все пак растат в почва и условия, типични за мястото, то пропътуването на малките плодчета хиляди километри разстояние вероятно ги кара да изгубят доста голяма част от полезните си свойства. Друга мисъл, при която трябва да ни светне червена лампичка е, че за да стигнат до нас, те вероятно са били подложени на огромна обработка, която да ги направи по-дълготрайни. Още нещо: вие разхождали ли сте се по пазарите, за да видите в какви условия се продават? Изложени на слънце, доста често са с развален вкус. Купувате ги пакетирани? На опаковката в никакъв случай не е спомената обработката, през която те са преминали, за да дойдат в прозрачно найлоново пликче на щанда с ядките в кварталния супермаркет. И не на последно място: разликата в цената между сушените български шипки и сушените годжи бери е много осезаема в полза на тибетския плод. Дали това е основано?
#Първото нещо, с което годжи бери стана известна суперхрана, е съдържанието на фибри. От там тръгнаха и митовете, че без промяна в порциите, но с добавянето на 20 г. от плодчето, ще можем да свалим между 5 и 10 килограма. Да, годжи бери действително има фибри - количеството им е 8 г. на 100 г. от тибетското чудо. Рядко ще прочетете нещо за вталяващото действие на шипката, но искаме да ви уведомим, че тя задържа 24 г. фибри на 100 г. плод - точно три пъти повече от количеството в годжи бери.
#Друга причина за високия рекламен рейтинг на тибетските зрънца е високото съдържание на витамин С - 20 мг. в 100 г. продукт. Всеки от нас знае, че шипката също е богата на този витамин - някак естествено, без никой да ни е казвал. А знаете ли точното съдържание в същото количество плод? Над 400 мг. Не вярвате? Проверете сами. Именно заради огромните количества от портокаловия витамин, чаят от шипка е най-препоръчваното лечение за настинки. Витамин А е в по-голямо количество в годжи бери, отколкото в шипката, но за сметка на това българските плодчета имат витамините Е и К в състава си, за разлика от тибетското чудо.
#Да разгледаме и минералите. Шипката съдържа 169 мг. калций на 100 г. плод, а годжи бери - 100. Годжи бери от своя страна е по-богато на калий и на цинк, като полезните вещества все пак се съдържат в достатъчни количества и в шипковите плодове.
#Годжи Бери получи доста похвали и за благоприятното си въздействие върху щитовидната жлеза, липсата на тонус, високото кръвно налягане, но уникалните съставки и съотношението им в шипките ги правят полезни за същите неща. Друг факт, който не бива да бъде неглижиран, е фактът, че годжи бери е тибетски плод, който не е типичен за нашия климат. Твърди се, че организма извлича много повече ползи от местните храни, които са съвместими с нашето ДНК и нуждите на организма в хода на еволюцията. Тъй като особеностите на всяка нация що се отнася до хранителни навици, нуждите, здравословните проблеми се оформят именно в хода на развитието, учените и лекарите препоръчват консумирането на местна храна, сезонни плодове и зеленчуци и максимално ограничаване на храни, идващи от далече и претърпели химична обработка с цел запазване на вкусовите качества и дълготрайността.
Не бива да забравяме е, че балансираното хранене с натурални продукти, типични за географските ни ширини, е най-доброто решение. Трябва да бъдем мнителни и към рекламираните като чудодейни продукти, защото тенденциите се менят прекалено често - това, което днес е панацея, утре може да бъде отрова.
