Наскоро моя близка, увлечена от разказите на водолазите около себе си, смело се възползва от туристическа атракция и се беше гмурнала в Червено море. Удивителна е неговата красота и богатото разнообразие на морския му свят. Купеният албум, който донесе от там със снимки на много красиви риби във всякакви цветове, беше пленителен, но...
Нейният личен спомен от това гмуркане, за което тя разказваше сравнително спокойно, беше неприятен, защото е излязла от водата с кървящ нос и болка в едното ухо. Причината е обяснима.
Не беше преминала през обучителен курс и не е могла да изравни налягането в ушите
Това се извършва много просто с преглъщане или с рязко издишване при запушен нос. Изравняване на налягането в ушите, свикване с екипировката, силата на притягане на колана с тежести, следенето на уредите, умението да не се допуска паника и да се измие маската под вода и отново да се постави на лицето,
възможността за взаимопомощ във водата, се тренират неколкократно
преди да започне гмуркането за удоволствие. Когато цялото оборудване стане по-свойствено за човек, идва изживяването на радост от постигането на нещо различно, специално, предизвикателно и красиво. Веднага
след това започват върховните изживявания за любителя – водолаз,
като скачане от лодка, спускане по въже, посещение на водна пещера или потънал кораб.
Преди 15 години изкарах курсове на CMAS, водолазното сдружение, основано от Жак Ив Кусто. Българската национална асоциация по подводна дейност (БНАПД) чрез клубовете си по морето и в големите градове на плувните басейни, провежда и програми за обучение за гмуркане с акваланг на PADI и NAUI, които се базират на едни и същи принципи за безопастност и оказване на първа помощ.
