Във връзка с това, което писах по темата за самостоятелността, за стремежа и стъпките към независимост в поведението на порастващия малък палавник, бих добавила и едно мнение. А то е по повод прочетено в малка статия заключение на италиански психолози, че от глезенето би могло да има полза. Внушението е, че видите ли, почти всички от изследваните 300 преуспели в различни области личности като малки са били глезени. Получавали са всичко, което са пожелавали, а своеволията и капризите им са били тутакси задоволявани. Хубавото било, че в зряла възраст глезльовците лесно изграждали характер на победители.
Аз лично не споделям напълно едно такова крайно становище
Естествено, едно дете, когато от ранна възраст вярва, че е изключително умен и добър човек, по-лесно убеждава в това околните. Но за да не страда то от комплекси и да е уверено в себе си, и тези качества да се съхранят у него, не е причина глезенето и угаждането, а правилното възпитание. Да уважаваме волята, въжделенията и желанията на невръстното човече, не значи, че трябва да удовлетворяваме всичките му капризи, и то на всяка цена. Когато нещо трябва да се откаже, никак не е трудно, ако се изтъкнат реални и смислени причини. По-сложното е да научим детето да преценява и съобразява прищевките си и с родителското мнение и възможности, но и това се постига с такт, търпение и постоянство.
Така че, за да помогнем детето ни да израсне
като достойна и целеустремена личност, е много по-важно насърчаването, поощряването на самостоятелността и възпитаването в добродетелност, упоритост и трудолюбие, а не глезенето.
