Как се казва вашият Герой от приказките?
Георги Кожухаров
Приказката
Не знам какво точно е модерен героизъм. Герой може да е всеки човек. За мен героят е човек, който не те спасява, а те вдъхновява да бъдеш по-добър вариант на теб самия. Героят не може да те спасява винаги, истинският герой те учи как да се спасяваш сам. Светът е пълен с герои, чиито истории са достойни за възхищение. Аз ще разкажа за един герой, който ме вдъхнови с живота си след смъртта си. Ще разкажа за моя дядо, с който не бях много близка приживе, но с който се чувствам завинаги свързана след смъртта му. Странно е как можеш да почувстваш някой истински близък едва, когато вече не можеш да се радваш на компанията му и тогава потъваш в спомени. Но както е казал някой: ”Не ме питай как умря, попитай ме как живя".
А той изживя 84-годишния си живот така, че да бъде вечен пример в сърцето на тези, които са готови да осъзнаят съвършенството на живота му. Не си мислете, че той е от онези велики и напудрени герои, които красят детските книжки. Той беше безкрайно земен, беше малко самотен, но нито за миг не губеше връзка с цялото, с околните и семейството си.
Той беше от ония хора, които имат желязна психика и които другите наричат просто природно интелигентни. Не знам защо, но по нещо ми напомня за японец, може би, защото имаше брилянтен ум, здрава психика , трудолюбие, любов към Родината и любов към красотата и чистотата. Но не, той се роди в България и само как я обичаше. Беше от ония позабравени българи, които още знаеха значението на думи като ”Родина” и ”патриотизъм”.
Характерно за тоя човек беше, че държеше една окъсана стихосбирка на Ботев до възглавницата си и току преди да заспи четеше по някое стихотворение. Но тоя патриотизъм при него беше силно заразен, защото още като бях малка и ходех при него да се закачам, той ме дръпваше за ръка и ми четеше от Ботевите стихове и ме молеше да ги чета изразително и да науча поне един наизуст, за да го зарадвам. И като го слушах как чете си мислех, че тоя човек го мъчи и съжалява, че не е бил жив по Ботево време и той да се бие за своята Родина, а не кротко да чете стихове на внуците. Но аз знаех, че в нашето време по-голяма победа е да научиш някой как се чете Ботев.
Няма да ви разказвам, че тоя човек се разболя, но нито за миг не си помисли: ”Това е краят”, а твърдо вярваше на една циганка, която преди време му казала, че ще живее до 96 години, а според мен ще живее завинаги…и тук е мястото май за един цитат: ”Времето не може крилото птиче да прекърши…Крило и птица спускат се, едно перо лети…тоз който може да лети, и чучулигата и ти, не може просто да умре…”
Не знам дали дядо ми е достоен за герой от приказките, той беше обикновен човек, но промени живота на едно дете, моя живот…и тази история е неговата.
Не знам дали един детски живот е достатъчен, за да промени целия свят. Но той подхождаше индивидуално към всеки, а по този начин беше и глобално.
Номинацията ни е изпратена от Стеляна Димитрова.
