Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници, предшестващи идването на пролетта. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.
Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на св. Трифон – лечителя мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството. От векове обаче, по стар утвърден обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията.
Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари.
Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур.
С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават...
Днес пълният ритуал, с който се чества Трифон Зарезан, се спазва само в районите, където е развито лозарството. Въпреки това, навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят най-вече здраве.
От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"
