Феминистки организации и колективи организират протест на Международния ден на ООН за елиминиране на насилието срещу жените - шествието ще премине под надслов "Докато има насилие, борбата продължава" и ще започне от площад "Независимост", където ще бъдат проведени изказвания на някои от участниците.
Протестът има за цел да постави на преден план липсата на институционална рамка, в която насилието, основано на пола, да бъде третирано като отделна категория, изискваща свои специфични контрамерки.
Организаторите на протеста виждат полово-базираното насилие като неразривно свързано с други обществени проблеми: криза на обществените услуги, включително здравеопазване; расизъм; липса на подкрепа към хората в неравностойно положение; хомофобия; трансфобия.
В миналогодишния протест се включиха над 1000 души, които блокираха Орлов мост в София.
"Миналата година формулирахме серия от искания – превантивни, рехабилитативни, образователни, институционални, информационни мерки. Никое от тях не беше изпълнено, въпреки твърденията на парламентарните групи на БСП и ГЕРБ, че ги е грижа за насилието над жени и искат да предотвратят повече жертви. Докато исканията са неизпълнени, борбата продължава. И през 2019 г. жени бяха убивани от бивши и настоящи партньори, понякога дори и след потърсена помощ в полицията, от която не следва нищо. Сред убитите имаше и деца. Въпреки това не са открити нови кризисни центрове, в които жертвите на домашно насилие да потърсят убежище – напротив, някои от тях бяха закрити. Не са въведени обучения на полицейски служители за това как да реагират в подобни ситуации. Не са въведени програми за намеса и работа с извършителите на домашно насилие, които да предотвратят бъдеща ескалация. Република България все още се държи сякаш насилието, основано на пола, домашното насилие и насилието от интимен партньор не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите. Все още няма мерки за превенция. Все още не се разпознава свръхуязвимата позиция, в която се намират жертвите на тези типове насилие. Докато това е така, борбата не е приключила", пишат организаторите на протеста във Фейсбук събитието, сред които са Български фонд за жените, Български хелзинкски комитет, Фондация ГЛАС, Не ми се обиждай, но и други.
"Исканията на протеста ни не са насочени само към властимащите, но и към цялото общество на страната, в което женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани, вместо осъждани. Общество, в което да биеш децата си е изконна семейна ценност. В което на жени им се казва да се върнат при насилника си, да си мълчат и да търсят вината у себе си. В което всички социални услуги са в разпад, оставящ най-уязвимите – бедните, тези в неравностойно положение, малцинствата – в още по-опасна позиция. В което спадът на раждаемостта се разглежда като следствие на "недоразумението" жените да имат телесна автономия, вместо като следствие на здравеопазване в криза, стагниращи доходи, увеличаващо се социално неравенство. В което няма солидарност със стачкуващите от месеци медицински сестри, чийто труд остава неоценен, или с работничките от сектори като шивашкия, които се трудят в мизерни условия за още по-мизерни пари. Докато няма солидарност, борбата не е приключила", се казва още в съобщението.
Тази година исканията на протеста са изразени в пет области:
1. Превенция, в която чрез реформи в образованието и образователни кампании да бъдат изкоренени стереотипните виждания за ролята на половете;
2. Гласност на проблема – събиране и разпространяване на статистически данни за случаите на полово базирано насилие;
3. Осигуряване на защита и подкрепа на преживелите насилие чрез откриване на повече крайно необходими кризисни центрове за жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола;
4. Правосъдие и работа с извършителите, така че да няма повече случаи на насилници, убили жертвите си дори и след издаване на ограничителна заповед, а извършителите да преминават през програми, които да променят нагласите и поведението им;
5. Държавна политика, основаваща се на принципа на половото равенство, в която е разпозната увеличената уязвимост на жени от общности с нисък достъп до обществени услуги, жени в неравностойно положение и бедни жени.
