Първият път изпитах болка
Пареща, но не непоносима. В стаята с новородените ме посрещнаха две детски сестри. Едната – мила и усмихната млада жена, любезно ми посочи столчето за кърмачки. После ми го подаде – мъничко полуспящо нежно създание. Тогава за първи път го поех в обятията си, преизпълнена с трепетен възторг и благоговение, каквито само една майка можеше да изпита пред величието и загадката, наречена Живот.
В онзи миг си помислих...колко промисъл и тайнственост се криеха в него...
Сестрата търпеливо ми обясни техниката на кърменето. "Важно е преди всичко майката да е спокойна", бяха последните й учтиви думи, преди да ме остави насаме с бебето ми. Изпитах болка. Пареща, но не непоносима. Не знаех нищо за кърменето. Нямах, разбира се, и никакъв опит. Крехкото мъниче жадно пиеше от гръдта ми сладкия елексир на живота, и това бе за мен по-важното – не болката, не нахлуващите на талази натрапчиви мисли и въпроси как ще издържа по-нататък, така ли ще боли всеки път, а радостта и щастието, с които за първи път дарявах в онези благодатни минути своята рожба.
Не. Ако си мислите, че болката в дните след изписването ни продължи да напира със същата сила, грешите. Не. Стана... още по-нетърпима... До непоносимост почти... Поемах "невинното хищниче” в ръцете си и затварях очи. Стараех се да спазвам напътствията на сестрата, и все пак болката не изчезваше. Мислите ми се блъскаха една в друга, предаваха си щафета, гонеха се, отново се блъскаха и ме връхлитаха като диви яростни коне, но надделя...
Дълбокото ми желание да продължа, въпреки болката, надделя!
Когато споделих с познати за болезнените кърмения, някои от тях дори ме посъветваха да спра да се "мъча”. Все пак, нали пазарът предлагаше огромно разнообразие от адаптирани млека. Е, устоях и на тези препоръки. Не ми се искаше да отстъпя пред неописуемата болка и да лиша детето си от най-безценната храна в първите месеци от живота му.
Пък и, вярвам, ще се съгласите с мен, времето, в което живеем, предлага достатъчно голям избор модерни средства и приспособления в помощ и облекчаване на болезненото кърмене.
Така аз упорито се заинатих,
и близо 3 месеца от раждането на моя син бях в непрестанна борба с упорството на болката, докато тя постепенно не започна да отстъпва и затихва.
Преди и след всяко кърмене нанасях успокояващи мехлемчета, подхранващи и заздравяващи разранената кожа. Не беше трудно да открия такива, които са хипоалергенни, без оцветители и консерванти, така че да бъдат абсолютно безвредни за мъника. И силиконовите предпазители също взеха моя страна в битката срещу болката. Имаше периоди, в които зърната на гърдите бяха така разранени, че и дума не можеше да става за каквото и да било кърмене. И тогава намирах решение – помпичката за кърма. Винаги, когато се чувствах готова, отново поставях в обятията си мъничето, стараейки се да спазвам правилата за безболезненост.
Близо 6 месеца бях на изключително кърмене, което, признавам, все пак, допълвах с водичка и, от време на време, със сокче от ябълка. Кърмех не на общоприетите 3 часа, а на поискване. В противен случай бебокът много се сърдеше. Понякога ненаситният лакомник демонстрираше завиден апетит дори през интервали от 1 до 2 часа.
Днес все още кърмя
Макар и значително по-рядко (2 пъти на ден – сутрин и вечер). Малкият е на годинка и половина и за него няма по-желана, по-апетитна, жадувана и приятна благинка от майчиното мляко преди сън.
Пиша всичко това,
не за да впечатлявам с упоритото си желание да кърмя своето дете. Пиша, защото вярвам, че споделеният ми опит тук ще стигне и до онези майки, които се колебаят и са пред решението да спрат своята кърма, не поради наличието на здравословен проблем (което в повечето случаи се налага), а само и единствено заради болката. Разбира се, всеки има право на избор, но за жалост мъничетата ни нямат.
Да се вслушваме в гласа на Природата. Децата са най-близо до нея...
В края на краищата човек свиква с всичко. Особено майката кърмачка, когато се касае за доброто на нейната рожба – най-великия дар на Вселената.
Споделете и вашия опит, мили читателки и майки, изпитвахте ли болка в началото на кърменето? Ако да, как я преодоляхте?
