Тъжно е, когато срещнеш родител, който инстинктивно дръпва детето си, когато се разминава с човек в инвалидна количка например. Тъжно е, когато някой родител се опитва да държи максимално далеч детето си от контакт с такава личност, само защото съдбата я е белязала с физически или психически недъг. А всъщност всеки родител най-много от всичко се стреми да култивира у детето си качества, които да го направят Човек в същинския смисъл на думата. Да си човек означава да умееш да общуваш и да подхождаш с разбиране и толерантност към всеки без значение на социален статус, политически убеждения или религиозни схващания. Да си човек обаче, също така, означава да си дружелюбен, отзивчив и сърдечен в отношението си и към онзи тип хора, отнесени в графа "различни”. Общуването с човек с физически или психически недъг не е опасно, то не е вредно, нито пък срамно. Контактът и досегът до една друга, малко по-различна от твоята, вселена може само да ти даде. Да ти даде много повече, отколкото си очаквал някога.
Ето 6 добродетели, които общуването на детето ни с връстниче с определени специфични нужди ще култивира у него:
1.Толерантност и приемане на различното
Общуването с дете със специални нужди дава възможност на мъника ви да открие красотата там, където тя е по-трудно видима. Приятелството с такова дете отваря сърцето на малкото човече към всеки, който в един или друг момент има нужда от съпричастие, разбиране и доверие. Такова приятелство твори в душата на детето ни един по-красив и богат на емоции и свят.
2.Състрадание и емпатия
Едно проучване показва, че децата с по-голям пряк контакт с хора с увреждания изпитват по-малко страхове и неприязън към тях. Общуването с такива хора развива у тях чувства като съпричастие, състрадание, разбиране и емпатия. Децата ни успяват да се надскочат егото си и да се научат да виждат през очите и сърцето на другия.
