Целувките са може би най-известните сладки в България. В миналото в сладкарниците, наред с наливната боза и пастите с маслен крем, се продаваха огромни бели целувки, понякога слепени по две с крем. Имаше две форми - дълги, като гъсенички и кръгли, като рози. Най-вкусна и предизвикателна беше първата хапка, при която перфектната, нежна и красива сладка се разчупваше в тих, хрупкащ звук и цялата сладост се изливаше в устата. Горната страна беше на къдрички, долната леко розовееше, а консистенцията във вътрешността обикновено ставаше на мека дъвка, която беше приятно да се смуче.
Домашното приготвяне на целувки е едно от най-лесните и същевременно най-трудни занимания. В състава на сладките влизат едва 2 основни продукта и би трябвало да не е никак трудно просто да се забъркат и да се изпекат, но истината е малко по-различна. Сигурно всяка домакиня, която дълго е разбивала белтъците със захар, внимателно е проверявала гъстотата на крема, след това се е питала - "Защо пак не се получиха?!"
Тънкости при приготвянето на целувки?
Яйцата трябва да са на стайна температура. Извадете ги от хладилника и ги оставете поне за 30 минути навън. След като отделите белтъците, отново ги оставете за 30 минути, покрити с прозрачно фолио.
При разделянето бъдете особено внимателни - в белтъците не бива да попадат никакви частички от жълтък, черупки или вода.
Освен белтъците и захарта, трябва да добавите и щипка сол. Разбивайте първо яйцата със солта, докато бъркалките започнат да правят връхчета от крема. След това, постепенно, добавете и захарта.
Захарта трябва да е на фини кристали, не на едри.
Сладките се пекат върху хартия за печене.
Идеалната температура е 60 градуса, за 4 часа.
