София, Майчин дом. Коридорите миришат на дезинфектант – аромат, който за семейството на майстор Йордан от "Бригада Нов дом" не е просто болничен мирис, а спомен за най-дългото чакане в живота им. Днес, 7 години след онзи съдбовен ден през 2018 г., те отново са там по покана на "Преди обед". Но този път страхът е заменен от вълнение, а тишината – от енергичните стъпки на Никола.
Бременност по учебник и неочакван обрат
Историята на Йордан и Стефка започва преди 14 години. Любовта им пламва бързо и скоро се ражда дъщеря им Ния. Всичко тогава минава „по учебник“. Когато решават да имат второ дете, очакват същата лекота.
„Всичко вървеше нормално, докато вече не беше нормално“, спомня си Стефка. Започват прокървявания, чести прегледи и контракции, които никой не може да обясни. Два месеца лекарите се борят да задържат детето „в коремчето на мама“, докато накрая природата казва своята дума. Втория ден на 27-а гестационна седмица Никола решава да се появи.
900 грама живот
Никола се ражда едва 900 грама. За бащата Йордан, който е част от "Бригада Нов дом", това е истинска тревога. „Бях уплашен и за нейното състояние, и за неговото“, признава той.
Следват два месеца и двадесет дни. Точно толкова време малкият Никола прекарва в интензивното отделение на неонатологията, далеч от своя голям дом, но заобиколен от грижите на екипа на проф. Слънчева.
Срещата: „Колко си пораснал!“
Осем етажа по-нагоре, в сърцето на неонатологията на Майчин дом, спомените нахлуват с пълна сила. Стефка помни всеки звук на апаратите, всяка крачка в този коридор. Пред вратата ги посреща жената, в чиито ръце е бил животът на сина им – проф. Слънчева - „Здравейте, професор Слънчева! Вижте колко е пораснал!“
Реакцията на професорката е мигновена: „Направо не ми се вярва, че стана толкова голям!"
Никола, който днес е запален по футбола, риболова и технологиите, и неговото семейство връчват на своята спасителка благодарствено пано.
Битката, която си заслужава
За проф. Слънчева Никола е поредното доказателство за смисъла на тяхната професия. „Битката при тези деца е голяма – и от тяхна страна, и от наша“, споделя тя с усмивка.
„Да е здрав, палав и да има весело детство“, пожелава професорката на тръгване.
Днес семейство Йорданови искат само едно – да вдъхнат кураж на родителите, които в момента стоят пред стъклените врати на отделението. Гледайки Никола, който вече мечтае за футболни победи, посланието е ясно: чудесата се случват, дори когато тежат само 900 грама.
Как се е чувствал по това време майстор Данчо от Бригада Нов дом - гледайте във видеото.










