Free spirt & American dream с Диана Тодорова
Дидка, твоята телевизионна кариера започва през 2005 г. като водеща и животът те среща в различни ситуации с много типажи. Имаш ли любим въпрос, който обичаш да задаваш?
Не мога да кажа, че имам любим въпрос, защото това много зависи от човека, когото интервюирам. Определено имам любими теми, които обсъждам, и те са свързани с живота на хората зад граница. Винаги ми е било много любопитно какво е да си емигрант и съм се възхищавала на смелостта на хората, които предприемат тази крачка. Обичам да задавам въпроси, свързани с пътят към успеха. Срещала съм и продължавам да срещам много хора, които градят своите бизнеси и създават семейства на изцяло непознати за тях земи и обстоятелства и това винаги е провокирало голям журналистически интерес в мен.
Водеше рубрика, в която ни запознаваше с наши сънародници, извън пределите на България. От известно време си във Флорида, как е животът отвъд океана?
По ирония на съдбата, сега аз се превърнах в емигрант, въпреки че не обичам да използвам тази дума, защото не мога да се сравня с емигрантите, които са напуснали България по политически и икономически причини преди 1990 г. В днешно време, благодарение на технологиите, е много по-лесно да поддържаш връзка с близките си, което прави приобщаването по-малко болезнено. Това не означава, че е лесно, обаче. Започнах живота си изцяло от нулата. Семейството, приятелите ми и колегите ги няма до мен. В началото беше много депресиращо и се чувствах самотна. Само който е минал по този път, може да разбере какво е усещането да нямаш близък човек до себе си, с когото да си поговориш на майчиния език. Радвам се, че все пак успявам доста бързо да се адаптирам към промените и носталгията не ме тормози толкова много.
Каква е твоята "Американска мечта”?
Да мога да си позволя да живея достатъчно добре, занимавайки се с нещата, които ме вдъхновяват. Работя в тази посока.
Едно от хобитата ти е фотографията, което е на път да превърнеш в професия…
Да, в момента се занимавам с архитектурна фотография. Щастлива съм, че мога да изкарвам прехраната си с едно от хобитата ми. В момента работя за едни от най-големите строители в САЩ, които имат огромни изисквания. Архитектурната фотография тук е на много високо ниво и конкуренцията е голяма. Ако не успея да удовлетворя клиента си с качество, просто ще отидат при следващия по-добър. До края на декември имам много работа с новопостроени къщи и голф игрища, които трябва да заснема за кратък период от време. Америка до този момент ми помага да вярвам в качествата ми и да не се притеснявам от това, че съм тук от скоро, че говоря с акцент или че съм емигрант. Единственото, което има значение, е на какво съм способна и какво мога да дам. Не се чувствам дискриминирана, а напротив - смятам, че произходът ми буди интерес и винаги е повод за започване на разговор.
Телевизията също е мое хоби и затова продължавам да снимам истории, когато срещна вдъхновение в лицето на интересните хора около мен, а такива има много.
Каква е разликата да те снимат и ти да снимаш?
Ами, разликата, която усещам в момента, е, че когато аз снимам, трябва да предвидя много повече неща и отговорността ми е по-голяма. Над 12 години аз съм била пред обектива и въпреки че всеки път имам притеснение и трепет, когато заставам пред камерата, се чувствам по-спокойна, поради опита ми пред камерата. Когато аз съм фотографът, трябва да съм сигурна, че цялото оборудване, от което имам нужда е на място и в готовност. Напрежението е голямо, защото сроковете са кратки, а времето за изпълнение - малко.
Ти си човек, който излъчва свобода и лекота. Какво се крие зад твоята усмивка?
Благодаря ти. Знаеш ли, аз дълбоко вярвам, че човек трябва да бъде смел в преследването на мечтите си, иначе до края на живота си носим една горчивина по пропилени шансове. Това, съответно, ни кара да обвиняваме най-близките ни, за несбъднатите ни мечти, защото заради тях не сме предприели дадена стъпка. Аз смятам, че за да можеш да даряваш любов, трябва на първо място да умееш да обичаш и цениш себе си. Още от ранна възраст осъзнах, че най-хубавото нещо в този живот е, ако можеш да постигнеш независимост и свобода, въпреки че това не е възможно на 100%, защото всички ние зависим от обстоятелствата около нас. Имам един любим откъс от “Дон Кихот” по този въпрос: „Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.” Мисля, че съм тръгнала по най-добрия път за мен, а дори това да се окаже не точно така, след време ще мога да обвиня само и единствено себе си за взетите решения.
Как възнамеряваш да посрещнеш предстоящите празници и какво си пожелаваш за 2017?
Коледа ще прекарам с приятели в семейна обстановка във Флорида. Ще бъде микс от българи и американци и ще съчетаем българските традиции с американските. За Нова Година решихме с голяма компания да си направим пътуване до Ню Орлиънс. Винаги съм искала да посетя този град, заради френската архитектура, джаза и гостоприемните хора. Пожелавам си здраве за мен и семейството най-вече и много вдъхновение за новите проекти, които са в главата ми.
Снимки: Димитър Ламбов
Грим: Гергана Пащрапанска за Jane Iredale
Коса: Виолета Во Ван / LUXOR club fashion salons за Living Proof
Стил: Станимира Янакиева за PINKO/TOY G/TWIN-SET/BCBGMAXAZRIA
