Това е чл. 1 от Декларацията на ООН за правата на човека. Всички знаем, че имаме права, борим за тях и изискваме те да бъдат зачитани. Пишем гневни постове, подаваме сигнали или протестираме с лозунга „Аз имам право..“. Знаем ли обаче, че едно от правата, които имаме е правото на чист въздух? Както имаме право на здравеопазване, на образование и на труд, така имаме право да дишаме чист въздух. И за да го получим трябва да го отстояваме и да го изискваме: от институциите - да работят в посока подобряване на качеството на въздуха, от хората около нас - да се грижат за това, което дишаме всички и не на последно място, от нас самите - да се вгледаме в собствените си действия и ако се налага да ги променим.
Вижте още полезни статии по темата в специалната ни страница "София без емисии".
В материала са използвани данни, предоставени от „София без емисии".
Опазването на въздуха и справянето с климатичните промени отдавна спряха да бъдат популистки лозунги и се превърнаха в задължителни действия за всички държави по света. Стряскащи са данните от последните доклади на СЗО, според които 99% от хората на земята дишат въздух, съдържащ твърде много замърсители. Това се отразява върху качеството на живот, върху здравната система, а от там и върху икономическата стабилност на засегнатите държави. Затова и редица държави предприемат мерки и програми, които да доведат до качествени промени във въздуха и начина на живот.
Подобна инициатива за промяна в политиките за чист въздух са предприели кметовете на 49 града от 6 континента, обединявайки се около C40 Clean Air Accelerator. Така наречената „Ускорена програма за подобряване на въздуха“ цели в различни сектори да се предприемат действия за намаляване на емисиите от парникови газове, както и намаляване на замърсителите в градовете. Програмата е създадена през 2019г. и всяка следваща година към нея се присъединяват нови градове. Кметовете се ангажират с разработването и въвеждането на редица мерки, които се смята, че ще доведат до качествени промени във въздуха, който жителите на тези градове дишат.
Подобряване на мониторинга за качеството на въздуха
През 2022 г. Богота стартира своята програма за внедряване на мрежа от микросензори за следене на качеството на въздуха, които ще събират ценна информация за вида замърсяване и източниците. Планът на местното управление е да разположи минимум още 200 микросензора през следващите три години.
Въвеждане на нискоемисионни зони
По-генерални мерки, като въвеждане на ниско емисионни зони или зони с нулеви емисии носят съществени ползи за здравето и качеството на живот на хората. Нискоемисионните зони обхващат определени райони в градовете и целят да се справят със замърсяването на въздуха. Тяхната идея е в района на зоната да се ограничи достъпът на най-замърсяващите автомобили и да се използват алтернативни начини за придвижване като градски транспорт, електрически автомобили, тротинетки, велосипеди или да се стимулира ходенето пеша.
Нискоемисонните зони стават все по-популярна мярка за справяне с мръсния въздух в цяла Европа. Най-голямата и всеобхватна зона е в Лондон, където в централната част на града, действа дори Ултра Нискоемисонна зона. Тя е въведена през 2019г. и до момента е допринесла за почти 50% намаление на замърсяването на въздуха с азотен диоксид в централен Лондон. Очаква се от края на август 2023г. Ултра Нискоемисионната зона да обхване почти всички квартали на Лондон, което ще осигури по-чист въздух на още 5 милиона души. За да влязат в Ултра Нискоемисионната зона, шофьорите на автомобили, които не отговарят на екологичните стандарти за емисии са задължени да платят дневна такса от 12.50 лири.
С решение на Столичен общински съвет от 1 декември 2023г. в София също ще започне да действа Нискоемисионна зона.
Насърчаване на градската мобилност
За да насърчат градската мобилност, много градове залагат на изграждането на повече зелени площи, велоалеи и пешеходни улици.
Барселона въвежда програмата Superblog и трансформира улиците в целия град, така че една на всеки три улици става пешеходна. Буенос Айрес инвестира в разширяване на велосипедната инфраструктура и към 2022г, градът разполага с 267 км. велоалеи.
Електрифициране на градския транспорт
Пускането в експлоатация на повече електрифицирани превозни средства в градския транспорт също е добро решение за подобряване на качеството на въздуха.
Делхи се стреми да електрифицира 80% от автобусния си парк, така че до 2025г. да въведе 8000 електрически автобуса. В норвежката столица Осло една голяма част от фериботите, който пресичат околните фиорди са електрифицирани. Целта на града е до края на 2023г. да електрифицира всички автобуси.
Поетапно премахване на твърдите горива за битово отопление
Отоплението на твърди горива, най-често дърва и въглища е голям проблем за много градове по света, тъй като завишаването на нормите за ФПЧ се дължи основно на битовото отопление. Това е и причината на много места да се въвеждат програми за поетапна забрана за отопление на твърдо гориво.
До края на 2023г. се очаква Варшава да въведе пълна забрана за отопление на дърва и въглища. Вашингтон, Сеул и Мадрид са разработили стандарти за допустимите емисии от котли за отопление.
В София в края на 2025г. се очаква да влезе в сила Нискоемисонна зона за отопление, съгласно която отоплението на твърдо гориво в определени райони ще бъде забранено.
Това са само част от действията, които градовете, включили се в C40 Clean Air Accelerator са предприели по пътя към подобряване качеството на въздух, общественото здраве и градската устойчивост.
Повече информация за програмите на различните градове, включили се в инициативата може да намерите тук: Clean Air Accelerator: How cities are cleaning the air we breathe.
