Даниела Колева е една лъчезарна и жизнерадостна млада жена, с три деца, прекрасна кариера и богат професионален опит зад гърба си. Всичко това дължи не на друг, а на себе си и стремежа да успява и да се чувства удовлетворена от живота, който живее. Пътуванията й по света я отвеждат не другаде, а обратно в България… у дома. Съдбата е благосклонна… е, не е сбъднала първата й мечта да стане актриса, но определено се е справила с втората – да бъде журналист. Най-съкровеното й желание също се сбъдва и така създава своето малко Патиланско царство у дома с трите си прекрасни деца. Сега Дани влиза в ролята на новата водеща на предаването “Часът на мама”, което се завърна в ефир, този път на екрана на bTV Lady. От предаването и новата мама се очаква да съветват и да срещат зрителите с експерти, консултанти, педиатри, психолози, стилисти и всякакви други специалисти. Те ще ни разказват за най-новите идеи и разбирания в своите области. От личните истории на хората пък ще черпим опит и нови емоции. Ще се развличаме с идеи за красота, лайфстайл, мода и ще се информираме на теми свързани с психологията, възпитанието и здравето.
Разкажи ми за живота си…в професионален план
Израснала съм във Варна. Още на 16 години започнах да правя репортажи за една национална медия. След това дойдох в София, за да кандидатствам актьорско майсторство в НАТФИЗ, но уви – скъсаха ме. Реших да се пробвам с журналистика, кандидатсвах и ме приеха. Завърших Радио-телевизионна журналистика бакалавър, а след това и магистър Управление на масови комуникации. През цялото време докато бях студентка работех и като журналист, и като водещ на различни предавания. Заминах за Италия, където започнах да уча италиански език в университета за чужденци в Перуджа. И така една година и половина бях на специализация в новините и сутрешния блок на Rai Uno. Работих като прес и културен аташе в българското посолство в Рим и съм щастлива, че станах част от екипа, който реализира поставянето на паметника на капитан Петко Войвода на гарибалдийски хълм в Рим, както и на паметната плоча на Константин Величков в академията на изящните изкуства във Флоренция. Направихме страшно много концерти, спектакли, изложби, не само в Рим, но и в цяла Италия. Беше много интересно, много динамично и страшно много обичах това, което правех.
А в личен?
Със съпруга ми се запознахме още преди да замина за Италия, а когато заминах той ми идваше често на гости. Оженихме се в Рим, в българската църква на фонтана ди Треви. След това приехме тази църква като едно толкова българско и красиво кътче в Италия, че решихме да я превърнем в нашата си семейна църква. Там кръстихме и трите си деца.
Покрай децата се бях откъснала от професионалната среда, но преди да се роди Дарис реших да се завърна. Смятам, че една жена, за да бъде добра майка, трябва да се чувства добре, да се чувства удовлетворена. Аз съм динамичен човек, общителен, обичам комуникациите и това откъсване за три години създаде някакво вътрешно напрежение в мен. Реших, че дeцата ми трябва да имат една работеща майка, която когато се върне от работа да е зажадняла за прегръдки, да бъде спокойна и доволна от себе си… да има какво да си каже с тях. Много е тъжно, когато няма какво да си кажем с децата.
Как се реши да имаш три деца и бяха ли планирани?
Всичките ми деца са планирани. Просто винаги съм искала да имам толкова, още преди да се омъжа, като бях тийнейджър. Щастлива съм, че тези деца са създадени с правилния човек, с който споделяме едни и същи стремежи. Когато се срещнахме гледахме в една посока. Той нямаше точно определена бройка за децата като мен, ние жените изчисляваме нещата до най-малките детайли (усмихва се), но определено бе човек, който искаше да има голямо и хармонично семейство. И все още е така.
По естествен път ли ражда?
По нормален път родих първите две деца. Единствено малката ми дъщеря родих със секцио, тъй като имаше седалищно предлежание и нямаше как да я родя по естествен път. Слава Богу, всичко беше наред.
Как се справи с излишните килограми след ражданията?
Всъщност аз нямах излишни килограми (смее се). По никакъв начин не мога да кажа, че имам някакви заслуги за това. Майка ми е на 61 години вече и е с 3 килограма по-тежка от мен… благодарение на гена съм в такава форма. Истината е, че тази динамика в ежедневието не ми позволява да се храня редовно. Ям, когато ми остане време, което е неправилно. Иначе си хапвам, обичам месо и хлебче. Безсънието е това, което най-много ме изтощава. Аз нямам човек, който да ми помага с децата. Нямам гледачка, която вечер да дежури, нямам баби, които да помагат. Моята майка живее във Варна, другата ни баба за съжаление има здравословни проблеми. Много я обичаме, тя е прекрасен човек, но няма физическата възможност. Вече разчитам само на себе си. Понякога синът ми става по три пъти през нощта, за да ми каже, че в гардероба има динозавър. На малката пък й никнат зъбки… Общо взето можеш да си представиш колко време за сън ми остава. И това не е единичен случай, това е ежедневие.
Успяваш ли да се справяш финансово с отглеждането на децата?
Не мога да кажа, че ни е лесно да се справяме финансово. Малко хора се решават да имат второ, а какво остава за трето дете, именно заради материалната страна. Трудно е, но не е невъзможно. Майката не може да си позволи да остане дълго да гледа детето, бабите не винаги са на разположение, гледачките струват пари. Трудно ни е със съпруга ми, определено. Разчитам повече на него, той е човек с по-голям размах в своята работа. Разграфяваме си бюджета за всеки месец. Семейното планиране трябва да бъде доста стегнато.
Какво те накара да се върнеш и да останеш в България?
Какво ме накара…мъжът ми е българин, близките ми са тук. Така се случи, върнах се и съм щастлива, че съм тук.
Знаеш ли, който не го изпитал няма как да го разбере. Всеки тръгва в чужбина с надеждата, че там е по-хубаво, че там ще се реализира. Италианците имат една поговорка “tutto il mondo e un paese” - целият свят е едно голямо село. Нищо чуждо не ни е далечно, всичко е едно и също. Когато си далеч от страната разбираш преимуществата й, какво ти е давала, това, което ти липсва. Когато бях в Италия разбрах какво е усещането истински да плачеш на химна на Кирил и Методий и да усещаш как ти се свива сърцето и нещо тук в гърлото те стиска. Където и да отидеш, колкото и да си реализиран, колкото и да са мили хората ти си чужд. Липсват ти приятелите, липсва ти онова твоето кътче, което е твоята земя и почва под краката.
Обичаш ли да експериментираш и как се грижиш за външния си вид?
Честно да ти кажа, много хора сигурно си мислят, че съм много суетен човек. Не, аз въобще не съм суетна. Не обичам да експериментирам. Като дете бях естествено руса и като започна да ми потъмнява косата започнах да се изсветлявам, защото си бях свикнала с този цвят. Чувствам се добре така, предпочитам по-естествената визия. Сутрин ставам, слагам два гребена или си прибирам косата на опашка. Не съм човек, който стои с часове пред огледалото. Общо взето имам 4,5 минути сутрешен тоалет, в които трябва да си сложа малко грим, да се среша и да се приведа в нормален вид, защото трябва да тичам да заведа децата на училище и след това ми предстоят куп други задачи.
Как се подготвяш за пролетта – спазваш ли диети, спортуваш ли?
Не пазя диети. На този етап диетата ми е безсъние. Никога в живота си не съм спазвала диети. Може би един път, когато бях в пубертета, на 18г. напълнях малко повечко и това е единственият случай. Обичам да хапвам, не мога да се лишавам. Но има нещо друго… И най-вкусното нещо го оставям веднага щом усетя, че съм се нахранила.
Как прекарваш свободното си време?
С децата. Ние родителите имаме склонност да се обвиняваме, че никога нямаме достатъчно време за децата. И аз съм от тези родители. Все си мисля, че нещо не съм им дала, че не съм отделила достатъчно време. Обичам да съм с тях – излизаме в парка, играем на “Не се сърди човече”. Обичаме да разнообразяваме, да пътуваме, да ходим на планина.
Как се определяш като темперамент?
Как се определям като темперамент? Уууу, много съм емоционална, динамична комуникативна, припряна съм. Последното е качество, което не харесвам в себе си. Все бързам. Много преживявам всичко. Каквото и да се случи, то преминава през сърцето ми, през душата ми, изплаквам си го, смея се. Такъв човек съм.
Казваш, че обичаш да пееш. Има ли някоя песен, която те кара да се чувстваш по специален начин?
Така, аз искам да подчертая, че много обичам да пея, но пея фалшиво. Много обичам песните на Васил Найденов. И сега даже съм си сложила диска в колата – “Казано честно всичко ми е наред”. Аз много вярвам в позитивните мисли и послания, както Джон Кехоу ни учи. Пея си “Казано честно всичко ми е наред” и си гледам напред. Дори когато ми е криво и подтиснато си пускам нещо весело и започвам.
Разкажи ми за танците…
Много обичах да танцувам още от дете. Танцувала съм 12 години народни танци в ансамбъл Варна. Отделно, професионално мога да кажа, че съм се занимавала и с тип класически модерен балет. Това е нещо, с което в определени по-чувствителни състояния човек може да изразява себе си. Танцът придава финес, грация на жената. До ден днешен това е едно от най-любимите ми занимания.
Можеш ли да ми разкажеш някоя интересна случка с децата... случка, която те кара да се усмихваш?
Помня как проходи големият ми син. С мъжа си стояхме в стаята и си говорихме нещо много битово, организационно . В един момент усетихме как това малко човече мина покрай нас и замина към коридора. В първите секунди ние въобще не реагирахме и продължихме да си говорим. За миг и двамата млъкнахме и се обърнахме и го видяхме как самостоятелно си върви в коридора. Той не само проходи, той направо си тръгна. Няма да забравя тази случка. В битовизма, пропускаме много важни моменти, които остават за цял живот.
Веднъж реших да готвя охлюви вкъщи. Докато приготвя нещата да започна да ги чистя и да приготвям ястието, моите синове ги бяха изсипали в хола от тенджерата и бяха започнали да правят състезание с тях. Тези охлюви бяха плъзнали из цялата стаята.
И на пердетата се е качвал един от синовете ми. Разбира се, падна с корниза.
Преди да стане майка една жена трябва да…
Има усещането, че иска да стане майка. Трябва да срещне наистина подходящ човек, макар че това е много голямо клише…никога не знаем кой е подходящият. Понякога този, който ни се вижда неподходящ се оказва точният за нас. Всичко е до усещане. Трябва да е поживяла, да се е наситила на всички лудории и щуротии, а не след това да се чувства като затворена или ограбена с детето си, макар, че ние не правим жертва, а избор. И все пак. Аз родих на 29 и по никакъв начин не ми липсва нощния живот, даже напротив. Точно когато се наситих реших да се отдам на семейството.
Опиши се с три думи…
Припряна, жизнерадостна, любвеобилна
Кои са нещата, които обичаш най-много?
Семейството, децата, близките и… морето, защото го свързвам с баща ми. Обичам усмихнатите хора, да се усмихвам. И ми е тъжно, че в България много хора ходят намръщени. Да, всеки има оправдание да бъде намръщен, но нищо не ни коства да се усмихнем. Много обичам тази мисъл: “ Ако можеш смей се над съдбата, за да не може тя да ти се смее”.
Животът е…
Предизвикателство, любов. Красиви неща, осеяни с много тръни, но трябва да вървиш и да се драскаш и дори и с рани да продължаваш да гледаш към слънцето.
Твоят съвет към настоящите и бъдещи майки е…
Аз съвсем не мисля, че съм перфектната майка. Моят съвет към тях е да бъдат по-открити – нека да говорим. Трябва да общуваме. Това научих в Италия – там страшно много говорят, споделят. Тук се смята за срамно да говориш за семейните си проблеми или просто лични неща. А не трябва да е така. Ние майките трябва да говорим едни с други. Няма рецепта за добра майка, важното е да полагаме усилия, да говорим, да обменяме опит помежду си.
