През лятото във Велико Търново е доста горещо, затова при последното си посещение там използвах неделното утро за разходка из Стария град. Онзи момент, когато хората и котките по улиците са равен брой, а някои катинари и кепенци на дюкяните са толкова приятно стари и патинирани, че ги снимаш с удоволствие. В този град и баровете са “art”, а графитите спомагат дори касетите на Електроснабдяване да се впишат хармонично в атмосферата.
В един момент магазините започват да отварят и се чува сутрешният саундтрак на всяка чаршия – премитане и плисване на кофа вода. От едната страна на улицата е магазинът за хранителни стоки, в който можеш да си купиш мимолетен сладолед и днешен вестник, а от другата е антиквариатът, в който те очаква снимка на княгиня Мария Луиза от 1935 г. Прекосяването на улицата е равносилно на почти вековен скок в историята. Стария град предлага всичко. Ще дойда тук отново наесен, когато дворовете ухаят на печени чушки и току-що нарязани дърва за огрев.
