„Аз съм от Уелс, не от Англия“, казва ми с широка усмивка Роджър – около 60-годишен мъж, който изкачва връх Мусала със съпругата си и още две семейства. Миналата година са били в България и очевидно им е харесало. На следващия ден ще ходят до Рилския манастир, предстои им и качване на Вихрен. Обикалят страната с малко бусче и шофьор, наети от туристическа агенция.
Питам Роджър какво мисли за Брекзит, а той: „Това е голяма глупост! Terrible (ужасно)!“
Така е на връх Мусала – почти винаги има чужденци, което е нормално. Всеки планинар иска да изкачи най-високия връх в съответната държава.
Аз пък съм по-общителен от обичайното, защото съм сам в делничния юлски ден и ми е приятно да разговарям с непознати по пътеката. Трябваше да сме вече на морето, но детето хвана някакъв летен вирус и в последния ден от възстановяването му реших да направя еднодневна разходка в Рила. За да бъда по-полезен, ще рамкирам разказа си с часове и минути.
8:00 Тръгване от София.
9:20 Пристигам в Боровец, но не паркирам точно до лифта, а на огромния паркинг, който е 200 метра по-надолу, вдясно от пътя. Пак се плаща 10 лева, но оставям колата на сянка и без сложни маневри на сантиметри от съседни МПС-та. Сменям обувките, ровичкам из раницата за последни приготовления по багажа и тръгвам към кабинковия лифт, където големите групи тъкмо са се изнизали и не ми се налага да чакам на опашка. За да не губя време, използвам пътуването нагоре, за да се намажа със слънцезащитен крем.
10:00 На Ястребец съм (горната станция на кабинковия лифт). Толкова е топло, че дори на тази височина (около 2300 м) няма прохладен вятър. За предишния ден метеоролозите обявиха, че е бил най-топлият на връх Рожен от началото на годината и днес жегата продължава в цялата страна.
11:00 Минавам покрай хижа Мусала, където от известно време няма хижари. Гледката е неприятна, защото антрето наподобява бърлога на клошари – боклуци, найлонови торбички и празни пластмасови бутилки.
12:15 Пристигам на заслон Ледено езеро, където вече подухва приятно. Все пак сме на 2720 метра над морето. Леля Величка неизбежно е поостаряла, но тук спокойно можете да ме контрирате с „Ти па щото си много ‘убав!“. Взимам си чай от нея и споменаваме с добро метеоролога от върха Огнян, който загина през септември при нелеп инцидент на Трионите.
13:00 Качвам се на върха в идеалния момент – точно когато облаци закриват жаркото слънце, а големите групи са приключили с фотосесиите край пирамидата. Следващият час е за нирвана. Наслаждение от гледките и сладки приказки с новия метеоролог Венко, който преди това е работил на Мургаш и малко на Черни връх. Температурата на върха е 15 градуса, което е много. Абсолютният рекорд за най-високата точка на Балканите е 18,7 градуса.
14:00 Тръгвам надолу, за да не изпусна лифта, а и откъм Мальовица и Мечит вече се чуват гръмотевици. Спирам за малко на Ледено езеро, където леля Величка с най-добри чувства ме гони след една близка мълния „Бягай надолу, че лошо!“. По едно време закапва и дори пада ситна градушка, но толкова слабо, че се разминавам само с притеснението.
На почти завършения хотел до х. Мусала правя по-дълга почивка и в 16:50 ч. съм на лифта, който през лятото работи до 18:00 ч. Актуална информация за лифтовете на Боровец ще намерите тук.
Финалът на нашия разказ е на паркинга пред голям супермаркет в Самоков, където срещам... Роджър от Уелс. Ухилен до уши и с току-що купена еднолитрова бутилка чешка бира. Сбогуваме се и потеглям за София, за да стягаме багажа за морето.
