Ще се съглася с изказването "Ако Пекин е лицето на Китай, то Гуанджоу е сърцето му!”
Още през далечната зима на 1997-98 година получих предложение за работа в Китай - Гуанджоу - град с непрекъснато променяща се модерна визия. Сгради и хотели, подтискащо огромни, а някой от кварталите наподобяваха малки български градчета.
Заминахме, без да се колебаем една солидна българска трупа от балет, театър и български народни танци. Ще споделя с вас това, което изключително много ме впечатли за моите тогава 21 години:)
Пътуването беше дълго, но доста интересно.
Тръгнахме от аерогара София до аерогара Шереметиево Москва. В тези далечни години алкохолът свободно го консумирахме в самолета и никой не ни ограничаваше:) Внимавайте! Сега това не е така:) Можете да си представите какъв купон цареше по време на полета. От Москва се качихме на друг самолет - за Пекин. Да си призная някой прикачвания и летища ми се губят, то не беше едно, не бяха две:)
След като пристигнахме в Пекин, бях огладняла страшно и си казах: "Сега ще си похапна китайска храна". Седнахме в ресторанта на летището и след като не можах да близна супата от смрадливи водорасли и топката безвкусен ориз за малко да се разплача.
Къде съм и какво ме очаква, след като не мога дори нормално да се нахраня, а връщане назад нямаше! Бях в Китай - Далечен Китай! Качих се на поредния самолет - за Гуанджоу (на юг), гладна, добре облечена, защото в Пекин си беше зима, но с надеждата, че в топлия град храната ще си заслужава – и не се излъгах!:)
Пристигнахме в сърцето на Китай късно вечерта, настроението се оправи и всичко се нареди. Излизайки от летището обаче, адските температури и високата влажност на въдуха ме хванаха за гърлото. Не можех да смогна със свалянето на дебелите пуловери. Преводачката ни предупреди да си облечем блузи с къс ръкав отдолу.
Така че, ако пътувате през зимата до този прекрсен град, имайте предвид да сте облечени леко под зимните одежди, за да може бързо да отреагирате в събличането на дебелите дрехи.
Изживяването от първото впечатление никога няма да го забравя.
Докато ни извозваха с автобуси до общежитието, 100% изражението на лицето ми едва ли е изглеждало от най-интелигентните – с широко отворени очи и зяпнала уста. Бях адски щастлива от това, че ми се предоставяше такава възможност – да съм в страна с такава древност, мистерия и красота.
Емоциите и адреналинът бяха в свръх доза!
През деня не бях дотам впечатлена (видях и невпечатляващи квартали, както във всеки град ги има), но все пак..... Дори и след година престой не можеш да приемаш града като даденост, колкото и странно да звучи. Все едно си бях у дома, а в същото време откривах все нови и нови неща. И няма как да е иначе - градът е около 11 070 654 население по тогавашни данни:)
От много неща бях впечатлена и всеки ден беше различен и неповторим.
Като начало внушителните размери на работното ми място – парка „Шъцие Дагуан”.
Следващата изненада беше как гримьорката преди спектакъла "Клеопатра", в който танцувах, успя да заличи чертите на собственото ми лице и да нарисува друго в рамките на 6 часа. След като не ми останаха седалищни мускули я помолих следващия път да съкрати процедурата до 3 часа, иначе излизам с европейското си лице:).
Сцената беше външна и ОГРОМНА.
Много от декорите на спектакъла бяха в реални размери – истинска конна армия, топове и гърмежи, пиротехника... Дъжд? Няма проблеми - веднага пръскачки над публиката създаваха тази илюзия. Стотици хора от пресонала, който обслужваха самия парк, участваха в този грандиозен спектакъл.
В Китай дори и на работа страхотните преживявания не ти мърдат, представете си, ако решите да си вземете заслужена почивка:).
За шест месеца пред очите ми се появиха нови сгради, пътища с формата на детелина. Бях изумена от бързината и сръчността на толкова много хора. Като мравчици, които не спираха да се трудят - най-вече през нощта. Това беше като че ли най-активната част от денонощието. През деня жегата беше непоносима, но който обича топлите страни ще му хареса... на мен определено ми допадна!:)
Както се вижда транспортът е изключително натоварен, а малките мотористи са едни от най-бързите и евтини таксита в града.
Красотата от старите сгради и природа беше уникална. Сега 14 години по-късно, когато гледам нови снимки на града не мога да го позная. Все по красив, нов, растящ и същевременно древен.
И само за сравнение - как се съхранява природата в Китай – едно дърво никога не може да попречи на идеята, а идеята се строи около него!
А в България – в Боровец например (виж снимката), не само, че видимо дървото пречи на някого, но и идеята като гледам е „естетически” издържана.
Е, ако поне малко съм предизвикала интерес и желание за екзотична почивка – стягайте багажа и „дим да ви няма!” :)
