В Русия е предложен нов закон за дистанционната работа, според който работникът не е длъжен да отговаря на обажданията на шефа си, ако това не е записано в договора му. Законопроектът е внесен от група депутати и сенатори от „Единна Русия“.

В Трудовия кодекс на Русия съществува отделна глава, която регулира дистанционната работа. Но практиката показала, че от нея се възползват минимален брой работници. По данни на Руския статистически институт през 2019 г. от 67,1 млн. работещи руснаци едва 30 хиляди имат трудов договор за дистанционна работа.

Снимка: iStock

Депутатите признават, че руското трудово законодателство не е готова за ситуация, в която много хора работят от вкъщи или друго място, което е извън офиса. Оказва се, че много хора, предвид ситуацията с коронавируса, са започнали да работят извън офиса, но на малко от тях това е отразено в договорите.

Основните положения на новия закон, според извадка на kp.ru, са:

  • Работата от разстояние се заплаща така, както и работата в офис.
  • Работа от разстояние не означава непременно работа от дома – работата може да се извършва от всяко удобно място, с достъпен интернет.
  • Работното време на работещите дистанционно се уточнява в трудовия договор за дистанционна работа.
  • Следва да се състави документ за реда на взаимодействие между работодател и работник. В него може – именно може, а не е задължително, да се запише задължението на надомника да отговоря на позвънявания, имейли и други начини на комуникация от страна на работодателя. Както и времето, в което е длъжен да направи това.
  • Ако няма такъв документ, работникът не може да бъде подведен под отговорност, ако не отговаря на позвъняванията на началника си, дори те да са в разгара на работния ден.
  • Ако мениджърът звъни или пише в извънработно време, надомникът не е задължен да отговаря.
  • В работно време колегите трябва да потвърждават, че са получили задания, както и да отговарят за етапите на тяхното изпълнение.
  • Да се полагат извънредни часове труд може само със съгласието на работника.
  • Работникът може да използва свое лично оборудване, а работодателят може, но не е задължен, да му компенсира свързаните с това разходи.

Ако законът мине на трета сесия, се предполага, че ще влезе в сила от 2021 година.

Снимка: iStock

Как е в България?

Според чл. 107з, ал. 4 от Кодекса на труда в България работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Важно е да се прави разлика между дистанционна и надомна работа. 

При дистанционната работодателят носи отговорността да осигури, инсталира и поддържа оборудването, необходимо за редовна дистанционна работа, освен ако работникът/служителят от разстояние не използва свое оборудване.

Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

Работниците сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния тр

В изпълнение на стратегия „Европа 2020“ българското правителство е дефинирало цели в Националната програма за реформи /2011-2015 г./ и нейната актуализация /2012-2020 г./. Националната цел предвижда постигането до 2020 година на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 години чрез използването на активни мерки на пазара на труда. Гъвкавостта по отношение на работното място и време е една от основните. А професиите, определени като подходящи за работа от разстояние, са: архитекти, счетоводители, брокери, преводачи, коректори, одитори, журналисти, програмисти, инженери, обслужващ персонал за въвеждане на данни, машинописци, персонал за справки в указатели, телепродавачи и други.