Ако сте гледали поне два филма на Тим Бъртън, е малко вероятно да сте пропуснали почти фанатичната му професионална любов към сюрреалистично-театралните персонажи и таланта му да превръща всякакви на пръв поглед отблъскващи чудовища в мили и чувствителни същества. Mного често по-човечни и от хората.
“Тъмни сенки” не е никакво изключение и е поредната глава от кинобиографията на американеца, който без особено усилие и вече доста време съумява да остане върло верен на мрачната си и извратена (по много готин начин) атмосфера, допринесла значително за очебодящото усещане, че работите на Бъртън са съвсем друга риба. По неговия си откачено анимационен начин, но винаги на фона на приятни саундтраци и с прекрасни актьори под ръка, тъмните сенки на Тим понякога са ярко оцветени, но пък без изключение са колоритни персонажи - специално Бъртън-стил издание.
Този път на мушката на режисьора е вампирско-вещерската тема, а Джони Деп в ролята на Барнабас Колинс е по-забавен и абсурден вампир дори и от Едуард Кълън, само че в този случай ефектът "ха-ха" е налице, защото е желан. Със сигурност има нещо много чаровно в афинитета на Бъртън към тъмните фантасмагорични същества - от булки труп до луди шапкари или Едуарди с ножиците, разцъкващи почти небрежно абсурди и сюжети из екрана, докато всеки кадър и изваден от контекста е достоен за изложба.
„Тъмни сенки” всъщност е осмият съвместен проект на Бъртън с Джони Деп и седмият с любимата му Хелена Бонъм Картър. Този път тя е пияница-психотерапевтка с коса тип Пеги Бънди, но и с нищо друго общо между двете. Естествено има и бонуси - една друга 'убавица на име Мишел Пфайфър сама “си подава документите”, за да се снима в пълнометрежната екранизация на едноименния сериал от 1966г. Освен нея, като невинната обична на вампира Барнабас е не много известната за момента Бела Хийткоут, при това с двойна роля и призрачна игра за пример.
Момичето на Бонд от преди години (не помня вече от кой точно епизод, то шпионската сага има почти толкова серии, колкото и “Дързост и красота”, само дето е сериал за мъжаги) – Ева Грийн - е фаталната и доста зла вещица Анжелик Бушар, която омотана в любов и омраза към Барнабас, надробява куп поразии плюс няколко смъртни случая, последвани от поредица призраци и производството на нашия любим аристократичен вампир. Мотив и надежда - с него да се заобичат поне... докато свят светува. Е, да, ама, не - тя обича него, той обаче друга, тя пък не е жива... 
И така – основно 70-те, западащо семейство основатели на затънтено градче, малко рибен бизнес за аромат, вековна и естествено - трагична любовна история, отхвърлена себична жена с крехка външност и кораво сърце, вампири, вещици, умни и ако сте с ведро-мрачно чувство за хумор – смешни диалози (нещо като на границата между тъгата и смеха, мъдрият се смее, другият - реве) и страхОтна визия...
За да се получи накрая чудно показно как един куп клишета могат да изглеждат толкова различно и свежо, стига да се сглобят в кино с правилните "инструменти и техники". Докато тъмните сенки на миналото отстъпват на хумора на настоящето, те ни предоставят шанса да изгледаме още един от шедьоврите на Бъртън, въоръжени само с очи и със способност да се посмеем на една тема, която вече като че ли малко взе да втръсва. Аман от вампири драматисти и тийнейджърска романтика, вижте Джони а.к.а Барнабас Деп и "сериозната" фамилно обременена Бъртънова каша. Препоръчително в кината. От Александра филмс.
