Как бихте реагирали, ако в действителност срещнете човек с телекинетични способности:
Това всъщност е част от рекламната кампания на "Кери" и колкото и да е впечатляващо, далеч не казва всичко за тази история, родила се през далечната 1974г..
Предполагам, че само Стивън Кинг е способен да използва толкова клише сюжет и да го превърне в пухкав като захарен памук фон на една малко по-различна и местеща предмети история, която освен плашеща, е и кърваво поучителна.
Книгата: Всеки истински фен на Стивън Кинг, вероятно почти винаги остава малко разочарован от екранизациите на романите му, но пък винаги се надява поне този път да е успешна. Жаждата на масовата публика за повече зрелищни кървища и по-малко история, налага по-плоско предаване на атмосферата от книгите му. Тя далеч не е толкова тъмна и натягаща гърлените прешлени, колкото би помислил, ако само гледаш, а не четеш. Освен това Кинг щедро прави препратки към обичайни и познати неща от поп културата, които те връщат с усмивка към реалността и те карат да му вярваш, докато те разхождат из поредния болен ум, който си е харесал.
И ако има нещо, в което Стивън Кинг е най-добрият, то е в играта с абсолютните крайности и в случай, че реалността не предлага достатъчно убедителни обстоятелства, с лекота я изкривява. Тази страховита комбинация от истина и измислица е част от чара и на "Кери". Сюжетът залага на един от сериозните за САЩ (и не само там) проблеми - врътнат до червено религиозен фанатизъм на Маргарет Уайт - майката на Кери (в ролята – страхотна Джулиън Мур), малко свръхестествени способности - телекинетичните способности на тийнейджърката, а всичко това накуп издига историята от скучна тийнейждърска драма, в автентична рожба на... малко болен ум.
Филмът: На практика "Кери" е втората екранизация (след версията на Браян де Палма от 1976г.), в която едно малко странно момиче се сблъсква с проблемите на типичния тийнейджър аутсайдер в САЩ, 18 години след като майка й едва не я убива (току родила се). С амбициозната задача да направи от романа хубав филм смело се е заела режисьорката Кимбърли Пиърс („Момчетата не плачат”). В главната роля пък е Клоуи Грейс Мориц, която вече се специализира в изиграването на малко мрачни, но все пак умни сюжети („Покани ме да вляза”, „Хюго”). В образа на Кери, Уайт се справя впечатляващо, макар на моменти Пиърс да попрекалява с драмата, което води до леко комичен ефект в най-силните моменти.
Искам да вметна (защото страдам от хронична логорея), че преминаването от книги на екран е пипкава работа, особено предвид факта, че Стивън не одобрява дори екранизацията на „Сиянието” от Стенли Кубрик – смята, че образът на съпругата е малоумен и казва, че не е писал за жена, която само тича и крещи по коридорите... Критиците на писателя пък твърдят, че Стивън не разбира гения на Кубрик. Кой е прав и кой крив в този епичен сблъсък на таланти, не знам.
