Новата книга на известния археолог Николай Овчаров – "Кипър – островът на Афродита" излиза на 3 юли. И тя, подобно на "Търсачът на минало открива света", "В Африка сред лъвове и сенки на предците", "От Камчатка започва Русия" и "Слънцето залязва над Ангкор", е изпълнена с любопитни факти и вълнуващи моменти. Потопете се в новото приключение на проф. Овчаров и опознайте мистичния и красив остров.

Има много митове за раждането на Афродита от морската пяна. Най-прочутият е как голата богиня се появява край брега на Кипър в сърцевината на прекрасна раковина, а там я посрещат богините Ори, дъщери на Зевс и Темида. А според археолозите първите хора на откъснатата от материка суша се появяват преди 11–12 хилядолетия. Една от версиите за името на острова гласи, че то идва от латинската дума cuprum – мед, заради неговите богати медни рудници. 

Николай Овчаров е известен археолог – наричат го българския Индиана Джоунс, и голям пътешественик. Името му се свързва най-често с прочутия скален град Перперикон, който благодарение усилията на Овчаров се превръща в един от най-популярните туристически обекти в страната ни. На мнозина са познати и неговите открития при Татул, Урвич, царските дворци във Велики Преслав, както и много други исторически паметници. Николай Овчаров е роден през 1957 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на множество книги и статии за българското културно наследство. Кавалер на ордена "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010 г.) и носител на голямата награда за принос в изследването на тракийската култура "Проф. Александър Фол" (2009 г.). Член е на Ордена на българските тамплиери, с огромен принос за развитието на културно-историческия туризъм в България. Авторът ни повежда на едно чудно пътешествие, в което ще научим:

- Защо наричат Кипър "Сладката земя";

- В кой град е построен флотът на Александър Велики;

- Къде се е съхранявала частица от Христовия кръст;

- За замъка Колоса – тайнственото свърталище на тамплиери и хоспиталиери;

- Къде е било царството на мозайките;

- Къде е гробът на свети Лазар.

Ще научим още за времената на възходи и падения, за унищожителни земетресения, които островът преживява, за драматичното му разделяне на Република Кипър и Северен Кипър. И ще искаме да се връщаме отново на красивия и мистичен остров. Прочетете откъс от "Кипър – островът на Афродита" на Николай Овчаров, издадена от "Хермес".

Снимка: Хермес

Богинята Афродита се ражда в морската пяна 

Нека първо да разкажа защо Кипър е Островът на Афродита. Този древногръцки мит се предава в различни варианти. Според „Теогония“ на Хезиод богинята на любовта се ражда край остров Китира. Тя е зачената от морската пяна, образувала се от семенната течност на скопения от титана Кронос бог на небето Уран. После пък я отглежда морският бог Нерей. Именно от този легендарен акт идва прозвището Афродита Анадиомена, или „родена от пяната“. После течението я отнася към Кипър, където тя излиза от водите на Средиземно море.

Има и други версии за раждането на Афродита и за появата й на острова. Омир например твърди, че тя е дъщеря на Зевс и слабоизвестната богиня Диона. Така или иначе се стига до прочутия мит как Афродита се ражда край брега на Кипър. Голата красавица се появява в сърцевината на прекрасна раковина, а там я посрещат богините Ори, дъщери на Зевс и Темида. Те я увенчават със златен венец и я украсяват със златни обеци и огърлица, докато останалите богове от Олимп се дивят на нейната невероятна прелест и желаят да я имат за жена.

Сред безкрайните вековни гори на Кипър се случва и драматичната любов между Афродита и Адонис. Младежът бил син на местния цар и нямал равен на себе си по красота сред смъртните. Богинята се влюбва лудо в него, но Адонис загива по време на лов. Тя плаче безутешно и търси из планините тялото му. Накрая Гръмовержецът Зевс се смилява над мъката й и заповядва на подземния бог да пуска веднъж годишно Адонис на земята. И именно тогава островът разцъфтява в порива на пролетта.

Впрочем древните легенди са оставили следа сред местните жители и до днес. В тукашните села се извършват странни церемонии и ритуали, чиито корени отвеждат преди хилядолетия. Мнозина вярват, че Афродита още пази своя любим остров, благословената земя на „сладостния Кипър“. Неслучайно в село Кукля, където някога е имало голям античен храм на богинята на любовта, сега се издига посветена на света Богородица християнска църква с необичайното име „Панагия Афродитиса“!

Но стига толкова митология. Както винаги, най-точните данни дава археологията. Първите хора на откъснатата от материка суша се появяват в началото на неолита, преди 11–12 хилядолетия. Археолозите датират най-ранното открито селище около 8200 години пр.Хр. То продължава да съществува и през следващата епоха на енеолита, когато хората се научават да добиват малки количества мед. 

Първият добиван от човечеството метал обаче не оказва съществено влияние върху бита на населението на острова. Както и в новокаменния период, киприотите продължават да живеят в неголеми едностайни къщи. Те използват основно каменни сечива и домакински съдове, а правят украшения от полускъпоценния камък пикролит. Хранят се с риба, месото на овце и кози, отглеждат различни житни растения. Както и в други неолитни и енеолитни култури, мъртвите са погребвани на територията на селището. Първите керамични съдове на Кипър се появяват в V хилядолетие пр.Хр.

Тази най-ранна цивилизация е унищожена от мощно земетресение, станало 3800 години пр.Хр. На нейно място идва друга, чиито носители са мигранти от Мала Азия. Така към 2400–2200 г. пр.Хр. се стига до бронзовата епоха. През следващите хиляда години на острова се наблюдава истински разцвет. Основна причина е бурният ръст на металургията, даваща възможност за създаване на все по-съвършени сечива. Медта и бронзът вече имат промишлено приложение. Освен за оръдия на труда и за оръжия, тези метали се използват за направата на накити.

Особено предимство на Кипър пред останалите страни от Средиземноморския басейн са неговите богати медни рудници. Според една от версиите за произхода на името на острова, то идва от латинската дума за този метал – cuprum. Изнасяйки в съседните страни ценната суровина, киприотите получавали в замяна важни стоки.

В науката е известно, че медта е експортирана във вид на масивни слитъци с формата на бичи кожи. Химическите анализи на археологически находки от древния Угарит край Рас-Шамра в Сирия показват, че в най-близките зони на материка металът е изнасян от острова като необработена руда. Необходимите материали за създаването на бронзовата сплав, като антимон и олово, са били внасяни на Кипър от Мала Азия.

По време на ранната и средната бронзова епоха на естествено защитените хълмове се появяват укрепени градове, докато за областите край морето и в обработваемите равнини са характерни малките села. Киприотите през този период вече умеят да строят големи къщи с правоъгълен план и множество стаи. Те са от сушени на слънцето глинени тухли, полагани върху каменни основи. При разкопките на Идалион до Никозия археолозите попадат на масивна тухлена стена, защитаваща градския акропол. Създаването на фортификация се обяснява с развитието на социалното разделение и честите конфликти между отделните вождове.

В селското стопанство навлиза плугът, което представлява революция при обработката на почвата. Създават се нови култивирани житни култури, дали възможност за значително подобряване на добивите на зърно. Променят се и религиозните вярвания, а покойниците се полагат в отделени от селищата некрополи. 

След ХVІІ в. пр.Хр., в началото на къснобронзовата епоха, Кипър попада под силното влияние на мощната минойска култура от остров Крит и това на Египет. Именно в този период критяните налагат своето културно и политическо влияние над цяла Егеида и дори в крайбрежните територии на Югоизточна Европа и Мала Азия. 

За отношенията с Египет ярко свидетелстват резултатите от разкопките в древното селище Енкоми край Фамагуста. То се споменава в клинописните текстове от Угарит и Ел Амарна в Египет. Солидните връзки с империята на фараоните показват и намерените при проучванията на Енкоми находки. В некропола на селището са открити множество златни изделия, инкрустирани със скъпоценни камъни, стъклени и алабастрови вази, печати и най-различни ценни предмети, свидетелстващи за икономическите отношения с Египет. Особено интересни са свещеният бръмбар скарабей на съпругата на фараона Аменхотеп ІІІ (1391–1353 г. пр.Хр.) и сребърният пръстен на неговия син Ехнатон.

Междувременно в Източното Средиземноморие настъпват драматични събития, променили цялата му история. Първо минойската култура е тотално унищожена от земетресение и последвало цунами на остров Санторини, което се случва към края на ХVІ в. пр.Хр. Възползвайки се от разрухата, на островите нахлуват ахейските племена от континентална Гърция, носители на т.нар. микенска култура. Ето защо при провежданите разкопки на селища от следващите няколко века се открива огромно количество микенска керамика, а производство на такива съдове се създава и на Кипър.

Около 1400 г. пр.Хр. на острова е измислена първата линеарна писменост, която учените наричат кипърско-минойска и приемат за прототип на бъдещия гръцки алфавит. До средата на ХХ в. се е смятало, че през бронзовата епоха Кипър е населен с дошли от остров Крит минойци. Главна причина е най-вече сходството на тукашното писмо с линеарната минойска писменост. Днес са открити множество разлики и кипърската култура се смята за уникална в Източното Средиземноморие. Кипърско-минойската писменост се използва до Х в. пр.Хр., когато е създадена същинската кипърска азбука, основана на аркадо-кипърския гръцки диалект.

През ХІІ–ХІ в. пр.Хр. островът е сполетян от нова серия силни земетресения, довели до окончателното разрушаване на всички древни градове. Съгласно легендите новите селища са основани от гръцките герои от Троянската война, които се връщали с много перипетии по родните места. В исторически план тези митове отразяват последната вълна на преселение на ахейски гърци на Кипър. 

В резултат на тези процеси на острова се разпространява елинската култура и език, макар да се запазват доста източни елементи. Развива се връзката с другите острови от гръцките архипелази – като Евбея и Крит. Тогава настъпва пореден разцвет, довел до създаването на градове държави. Новите селища са вече с правоъгълна планировка и са здраво укрепени. Започват да се издигат обществени сгради от тухли, които свидетелстват за продължаващото социално разслоение в обществото. Усилва се властта на аристокрацията, за чиито представители се строят монументални гробници. 

В края на бронзовата епоха на Кипър се извършва икономическа революция. Вълна от преселници от сирийския град Угарит пренася на острова технологията за добив и обработка на желязото. Отначало този метал е толкова скъп, че от него се правят само ювелирни произведения. Скоро обаче хората се научават да създават оръдия на труда и смъртоносни оръжия.

Така на Кипър започва ранножелязната епоха. Като цяло тя е синхронна с процесите в континентална Елада и затова понякога я наричат геометричен период. Причината е в използваните тогава красиви керамични съдове, чиито стени са покрити с рисунки на разнообразни геометрични форми.

През първата половина на І хил. пр.Хр. се появяват все повече писмени данни за острова – асирийски, гръцки, а по-късно и латински. От тях става ясно, че към VІІІ в. пр.Хр. на острова процъфтяват 10 царства, които са градове държави. Те са основани още в края на бронзовата епоха – през ХІІ–Х в. пр.Хр., когато ахейците се разселват из Средиземно море. Ето защо седем от тях – Пафос, Саламис, Соли, Курион, Китра, Ледра и Тамасос, са чисто гръцки. Другите три са смесени, като Идалион и Аматус са гръко-етеокиприотски, а в Китион живеят и финикийци.

По това време на Кипър се сменя господството на различни средиземноморски сили. Първо там утвърждават властта си дошлите на бързите си кораби финикийци, а след тях властта си утвърждават асирийците. При фараона Амасис ІІ в средата на VІ в. пр.Хр. островът става египетска провинция. Най-сетне, след превземането на Египет от Персийската империя в 526 г. пр.Хр., Кипър влиза в новооснованата сатрапия Йония.

В историята V–ІV в. пр.Хр. са известни като класически период. През тях се случват опустошителните гръко-персийски войни и Островът на Афродита не е пощаден от тях. В 449 г. пр.Хр. 200 елински кораба под командването на Кимон стоварват десант и успяват да отразят последвалата контраатака. В 380 г. цар Артаксеркс ІІ отново възстановява персийската власт на Кипър.

Въпреки доминацията на азиатците, гръцкото влияние там продължава да е много силно. Киприотите се кланят на елинските богове, гръцки майстори творят прекрасна рисувана керамика, скулптори ваят чудни статуи и релефи. Край на персийската доминация слагат походите на Александър Велики срещу Персия, дали началото на т.нар. елинистически период.

След разгрома на източната империя в 321 г. пр.Хр. и смъртта на великия пълководец островът минава под скиптъра на Птолемей І Сотер – негов виден генерал, комуто се пада властта в Египет. Макар Птолемеите да спорят за Кипър с други наследници на Александър – Селевкидите, той трайно навлиза в сферата на елинистичната култура, чийто безспорен център е Александрия.

Това е време на истински ренесанс за Острова на Афродита. Прочутата Александрийска школа дава невероятен тласък на литературата и изкуствата. Във възход е и икономиката, като от Кипър се изнася мед, маслини, пшеница и дървен материал за строеж на кораби. Островът е и важна база за флота на Птолемеите.

Но идват други времена. Далеч на запад на Стария континент изгрява звездата на Рим. За Острова на Афродита настъпва нова епоха.