"Код кино" е много добра инициатива да се популяризират класическите български филми в годината, когато киното ни има вековен юбилей. Идеята е да се поставят на 100 места в София, където са снимани сцени от култови филми, QR кодове, които, разчетени със смартфон, водят до линк с клип от самата сцена.
Има и награди. Първите трима, които са се регистрирали в сайта www.kodkino.com и са открили 100-те QR кода, ще получат Lenovo Yoga Tablet 2. Дотук добре, както е казал падащият от 12-ия етаж, когато стигнал до 6-ия.
Тъй като съм киноман, а и на достатъчно голяма възраст, за да съм гледал почти цялата БГ класика, реших да обиколя поне 10 от въпросните места в центъра. На 14 ноември, събота, си разпечатах от сайта картата с обозначените точки и тръгнах. Не можах да намеря нито една от двете точки пред НДК, на ъгъла на Витошка и Патриарха (т.нар. Аптека). Не открих и двете точки около Народния театър.
След дълго обикаляне открих само два QR кода – пред НАТФИЗ и пред кооперация „Хан Крумъ” (зад Макдоналдс на пл. „Славейков”), където са снимани някои сцени от чудесната комедия „Топло”. Оказа се, че табелите с кодовете са доста малки, а някои са поставени на стълбове и са доста лесни за сваляне от силен вятър или недобросъвестни хора.
Тук идва основният въпрос. След като играта е с QR кодове и смартфони, значи е насочена към по-младите хора. Наистина ли организаторите си мислят, че младите, които не са и чували за реплики като „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи” и „Момиченце, дай ми зъбките!”, ще тръгнат из цяла София (включително Летището, Бояна и Младост-2), за да търсят невзрачни, едва откриваеми табелки, за да се запознаят с най-доброто от българското кино. Ако някой го стори, ще е заради таблета.
Според мен местата, където са снимани запомнящите се сцени, трябва да бъдат отбелязани с големи пана, на които да има снимка от сцената и текст с любопитни факти за филма. Текст, който да се чете свободно от всички, без смартфон и кодове. А QR кодовете да са нещо допълнително, само за играта с наградите.
Да обиколиш 100 точки из цяла София е достатъчно трудна задача, така че няма смисъл да се включва елемент на криене и загадъчност – случайно минаващите покрай QR кодовете така и няма да разберат за какво става въпрос.
