Едно от най-енигматичните и завладяващи имена на съвременната художествена сцена - Гийермо Лорка пристигна лично в София, за да открие своята магична изложба „ОТВЪД МАГИЧНОТО“ (Beyond The Wonder) в Националната галерия.
Картини, наподобяващи осъзнато съновидение. Изкуство, което едновременно смущава и буди всички сетива, въвличайки зрителя в свят, в който границата между съня и реалността бързо се размива. А какво остава след нея? Душа, попила в себе си пъстротата на дивата природа, чрез която да познае себе си. Отвъд магичното. Вижте какво сподели талантливият художник Гийермо Лорка ексклузивно пред Ladyzone.
Видение на копнеж и забрава - какво се случва, щом пристъпим "отвъд магичното"
Творчеството на Гийермо Лорка е явление, което трудно може да бъде ограничено в конкретни определения. Критиците често го наричат „съвременен барок“ или „магически реализъм в крайна форма“. Той запълва липсващото звено в днешното изкуство, като съчетава виртуозната техника на старите майстори като Рембранд и Веласкес с мрачната, психологически наситена чувствителност на нашето време. Неговите платна не са просто за съзерцание - те се вдишват на един дъх и се преживяват в съня и отвъд него. Публиката се среща с внушителни по размер картини на деца и гигантски животни, образи, изпълнени с богата пейзажност и дръзки детайли. Това е изкуство, което едновременно предизвиква, смущава и омагьосва, като се вглежда дълбоко в най-тъмните и скрити пластове на човешкото подсъзнание. Но нека влезем по-дълбоко в тайнствения, емоционален свят на Лорка.
"Beyond the Wonder" - сън, в който да се потопите тихо
Изложбата "Beyond the Wonder" (Отвъд магичното) ни дава специфично усещане, което се случва точно след момента на удивление, след като първоначалният шок е отминал. Тогава, когато душата започва да търси. Какво се крие „отвъд“ магичното за вас като артист и как тази изложба преминава границите на чудесата?
"Отвъд чудото" разкрива едно по-тихо и по-спокойно пространство. Чудото е само вход към него. Това, което следва, е устойчивостта на образа, а онова, което остава, когато първоначалната изненада избледнее е момента, в който зрителя започва сам да проектира себе си в изкуството. Тази изложба се стреми да обитава именно това пространство, в което красотата престава да бъде утешителна и започва да задава въпроси.
В картините ви често се наблюдава синхрон между красота и заплаха, нежност и насилие. Съзнателно ли търсите това вълнение, или то се ражда естествено от вашия вътрешен свят и творческо въображение?
Това не е премисляно и търсено предварително вълнение. То се появява напълно естествено. Моето въображение не разделя нежността и насилието като противоположности, а по-скоро като сили, които се преплитат в едно. Вярвам, че тази двусмисленост е по-близка до реалното преживяване на детството, както и до онова, което откриваме за себе си в дивата природа.
Известен сте с това, че работите последователно в много разпознаваем визуален език. Какво прави този свят необятно привлекателен за вас и как избягвате повторението в рамките на един стил?
Този свят ме привлича, защото в него има свобода. Той има свои правила, но не е обвързан с конкретно време или със затворен наратив. За да избегна повторение, се опитвам всяка работа да задава нов въпрос, дори визуалният език да остава сходен. Емоциите се променят, ритмите се изместват, както и мащабът на вътрешния конфликт. По природа съм човек, който предпочита да се движи напред бавно, оставяйки самото време да бележи по-дълбоките трансформации в работата ми.
Животни, деца и съновидни пейзажи заемат централно място във вашето творчество. Какво ви позволяват да изразите тези образи, което реализъм или изцяло „възрастни“ персонажи не биха могли?
Тези фигури дойдоха при мен напълно естествено и бяха единствените, които наистина имаха смисъл за мен. Мисля, че помага фактът, че децата и животните са почти аморални, те просто съществуват. Много по-близки са до несъзнаваното, отколкото до психологическия портрет на възрастния човек и това ме привлича. Реализъм, фокусиран върху всекидневието, според мен често ограничава възможните пластове на интерпретация в изкуството.
Много зрители описват картините ви като кинематографични – почти като кадри от невидим филм. Мислите ли наративно, когато рисувате, или историите са предназначени да бъдат довършени от наблюдателя?
Първият импулс е инстинктивен, почти телесен – едно усещане, което постепенно се преплита с разказ, първоначално много прост. Има чувство за „преди“ и „след“, но никога завършена история. Интересува ме живописта като спрян във времето фрагмент – кадър без ясен контекст, в който символичните елементи се движат помежду си с достатъчна логика, за да избегнат хаоса, и с достатъчна двусмисленост, за да може зрителят сам да довърши историята чрез собствения си опит.
Кой е основният ви източник на вдъхновение и какво послание бихте искали да споделите с българската публика чрез изложбата си в София?
Основният ми източник на вдъхновение е емоционалната памет - както личната, така и колективната. Както и безбройните красиви произведения, които човечеството е създало през вековете. Към българската публика бих искал да отправя покана да се потопи в изложбата тихо. Точно като в сън, който не е нужно да бъде обяснен, за да се преживее. Вярвам, че ще открият колко много общо имаме, въпреки че идваме от далечни места.
Всички снимки разгледайте в галерията.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
