Книгата "Мидълмарч" от Джордж Елиът оглави класацията на британския "Telegraph" за най-добрите романи на всички времена, базирана на мнението на литературни критици. Ето как изглеждат челната десетка.

1. "Мидълмарч" от Джордж Елиът 

2. "Ана Каренина" от Лев Толстой

3. "Моби Дик" от Херман Мелвил

4. "Портрет на една дама" от Хенри Джеймс

5. "Сърцето на мрака" от Джоузеф Конрад

6. "По следите на изгубеното време" от Марсел Пруст

7. "Джейн Еър" от Шарлот Бронте

8. "Позор" от Дж. М. Кутси

9. "Мисис Далауей" от Вирджиния Улф

10. "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес

Предлагаме ви да прочетете уводен откъс от "Мидълмарч" от Джордж Елиът в превод на български от Весела Кацарова.

Прелюдия 

Има ли човек, обладан от желание да опознае историята на света, както и реакциите на загадъчната човешка природа спрямо обратите на времето, който да не се е запознал, макар и бегло, с живота на света Тереза и да не се е усмихвал, затрогнат при мисълта за момиченцето, поело една заран на път с малкото си братче за ръка, за да търси мъченичество в страната на маврите? Потеглили дечицата от суровата Авила, ококорени и безпомощни като две сърнета, но със сърца, запалени от национална идея, ала семейната обвързаност се изпречила на пътя им в лицето на чичовци и ги отклонила от величавото им решение. Предприетото детско странстване било подобаващо начало. Пламенната идеалистична природа на Тереза се стремяла към епически живот: нима многобройните романтични или рицарски романи, както и училищните успехи на едно блестящо момиче са могли да я удовлетворят? Вътрешният й огън бързо изгорил това леко гориво и подхранван отвътре, се извисил нагоре към необозрима цел, към идеал, който изисквал пълна всеотдайност и можел да съчетае личното страдание с ликуващото усещане за живот, посветен на другите. Реформацията на религиозен орден станала нейното поле за героични изяви.

Испанката, живяла преди три столетия, безспорно не е последната жена от подобна порода. Раждали са се много Терези, неуспели обаче да осъществят епически живот в епохи с гръмко отекващи събития - битието им навярно е било съпроводено от провали поради наложени отвън ограничения върху духовното величие, съдбата им навярно е била трагическо поражение, невъзпято от велик поет и потънало в забвение. При усложнени обстоятелства и оскъдна светлина те се стремели към възвишена хармония между мисли и дела. Ала отстрани усилията им изглеждали направо хаотични и непоследователни, защото на тези Терези, появили се по-късно на бял свят, им липсвала опората на систематично обществено верую и ред, които да озарят с познания устремените им нагоре пламенни души. Техният плам лъкатушел между мъглявия идеал и обичайните женски копнежи, така че първият устрем се възприемал критично като чудачество, а вторият бил отхвърлян като слабост.

Някои смятат, че животът на тези Терези е напразно пропилян само защото Висшата сила е скроила жената с незавидна многостранност в природата й: ако женското несъвършенство може да се сведе до няколко конкретни недостатъка, тогава общественото положение на жената би могло да се определи с научна точност. Присъщата й многостранност обаче не може да се обхване и границите на вероятностите са много по-широки, отколкото би могло да се допусне, ако се изхожда само от еднаквите прически и широко разпространените любовни истории в прозата и поезията. Тук-там сред патетата в мътното езеро трудно си пробива път някое лебедче и в съжителството си със себеподобните пернати с ципести крака никога не достига до извора с живата вода. Тук-там се ражда и някоя света Тереза, родоначалница на нищото, чиито страстно тупкащо сърце и горестни ридания по недостижимо човешко благо заглъхват сред препятствията, вместо да прераснат в непреходно дело.