Здравейте!
Казвам се Барби Милисънт Робъртс, която всички познават просто като Барби. Родена съм през 1959 г. и съм една от най-популярните играчки на всички времена.
Освен това съм ставала обект на множество спорове и обвинения, че създавам комплекси на жените и грешни представи за красотата. Неведнъж са ме наричали лош модел за подражание. Нападали са ме заради размерите ми и за начина, по който ме възприемат момичетата.
И въпреки това никой никога не ме е питал какво мисля аз за себе си. Защото ако бяха, щяха да разберат, че и аз имам комплекси, свързани с външността ми.
Да започнем с очевидното: нямам вагина.
Вероятно знаете това (знам, че и перверзните ви по-малки братя също знаят). Това е едно от най-трудните неща, с които ми се налага да живея. Хората казват, че съм съвършена и че мечтаят да изглеждат като мен. Ами, как може някой да ме приема насериозно, когато нямам онези много важни органи, които иначе всяка друга жена притежава?
Тялото ми също не е съвършено. Ако имаше как да ме направите истинска, шансът някой да има тяло като моето, щеше да е 1 на 4,3 милиона. Иска ми се да приличах повече на Ши-Ра или на Жената чудо. Те винаги ходят заедно и никога не ме канят. Мислят ме за сноб, заради начина, по който изглеждам. Не осъзнават, че толкова им завиждам за телата, които имат! Какво ли не бих направила, за да имам малко мускули! Как бих искала да отида на тренировка заедно с тях! И въпреки това всеки път, когато ги помоля да отида с тях, те ме игнорират.
Все пак имам приятели. Тереза, Мидж и Кристи бяха и са до мен, когато BRATZ и други се опитават да ме изместят. Те ми помагат и знаят, че дори и обществото да ме мисли за съвършена, не съм. Не ям много, защото обикновено съм в кутия и след това идва и онова с цялата съм от пластмаса. Освен това рядко има храна на чаените партита на 5-годишните. Не съм толкова желана, колкото American Girl и всяка година правят нови и още по-добри играчки за момиченца.
Като кукла на повече от 50 г. ще ви кажа, че обичам себе си. Обичам си несъвършенствата и не искам да се променям. Отне ми наистина много време да достигна в съзнанието си до тази точка и откровено мога да кажа, че сега съм щастлива.
Моля не ме обвинявайте за комплексите на жените, свързани с килограмите. И аз винаги съм имала такива. Да се направи кукла, която изглежда различно от мен, но е с моето име, не е отговорът. Всеки има своите комплекси и именно това е, на което трябва да научим децата си. Тялото ми може да не изглежда реалистично на повечето хора и това е ОК. Дори повече от ОК. Защото съм сигурна, че някои млади момичета имат таланти, които другите нямат. Трябва да ги начум да намират силните си страни, вместо да се концентрират върху сравненяването си с другите.
И накрая - можете да ме сочите с пръст. Можете да сочите списанията, снимките, обработени с Фотошоп и Холивуд. Но когато по-малката ми сестричка Скипър дойде при мен и каже "Днес в училище ми казаха, че не съм достатъчно висока/ниска/слаба/тъмна/хубава/грозна..."
Ще й кажа, че е съвършена точно, каквато е.
Защото аз съм съвършена, каквато съм.
Искрено ваша,
Барби.
