Вероятно сте виждали красивата ютия на своята баба, която се зарежда с въглени от огнището. Но знаете ли, че историята на ютията започва много, много по-рано?
Първата ютия
Всъщност не знаем кога и кой е измислил първата ютия, тъй като идеята за гладенето е възникнала преди повече от 2000 години в древен Китай. Китайците използвали гладък тиган, който пълнели с гореща вода и прокарвали по тъканите. Тази технология била използвана там чак допреди 1-2 века.
Ютиите в Европа
Ютиите в Европа били доста по-прости – те представлявали топли, гладки камъни, които можели удобно да се държат с ръка. Използвали се не само за гладене, но и за колосване и плисиране на тогавашните пищни облекла.
Учените смятат, че викингите също са използвали подобна технология, но вместо от камъни, техните ютии били изработени от стъкло и имали удобни дръжки. Не е много вероятно стъклените приспособления да са били нагрявани, така че и до ден днешен не е съвсем сигурно как точно са били използвани.
В Англия и Уелс тези ютии с дръжки се използват чак до 19 век. Затова и до днес могат да се намерят антикварни екземпляри. Те приличат на обърната гъба и може да са изработени не само от стъкло, а и от мрамор или твърдо дърво.
Древните римляни използвали и преса с две въртящи се ролки, между които се промушвала плоскост с прикрепена към нея дреха.
Гладенето с преси
През Средновековието богаташите имали доста по-разточителни методи за гладене на дрехи – толкова трудоемки и обемисти, че се налагало да имат специално перално помещение. Вместо да се гладят с ютии, чаршафите и покривките били разпъвани на големи рамки, докато били още влажни. По онова време се използвала и римската преса, като към нея вече били добавени рафтове за съхранение на готовото спално бельо.
Бухалки и дъски
В по-бедните домове се използвали далеч по-прости средства – бухалки или ролки. Платът или дрехата били навивани на голяма ролка с дръжки, след което ролката бивала търкаляна по гладка повърхност, докато тъканите се изгладят. Това бил начинът, който се е гладело в Скандинавия и днешна Нидерландия.
Друг познат метод използвал дъски, върху които платът бил разпъван и удрян с бухалката с плосък край, която се използвала и при прането. Такова било типичното гладене в Шотландия.
Кога се появява днешната ютия
Всички тези методи за гладене били наистина трудоемки. Чак през Средновековието ковачите започнали да изработват плоски метални ютии с дръжки, които доста приличали на днешните. Те се държали известно време в огъня, за да се нагреят. Първоначално дръжките били метални и около тях трябвало да се навива плат, но по-късно започнали да изработват и красиви дървени дръжки, които разрешили проблема с нагрятия метал.
Поддръжката на самата ютия била също доста трудоемка – тя трябвало да се полира с пясък и да се смазва против ръждясване. Освен това трябвало да се внимава доколко да се нагрее, за да не изгори дрехите при гладене.
Ютията с въглени
Металните ютии с контейнери за въглени се появяват малко преди електрическата ютия. Те все още се използват в някои части на Африка и Азия.
Електрическата ютия
Днешната ютия, която се нагрява с електричество, се появява през 1880 г. Изобретена е от Хенри Сийли в Ню Йорк. За да се сдобие обаче с термостат, който да регулира температурата, е трябвало да минат още цели 40 години.
