Днес отбелязваме Преображение Господне. Имен ден празнуват всички, чиито имена носят славата на Бог и светлина - Сияна, Светла и др.
Случайно се озовавам в Преображенския манастир във Велико Търново. Но всъщност кое "случайно" е наистина случайно в живота ни?
По пътя има един голям паднал камък. Отломка от скала, търкулила се отдавна и временно спирала подхода към манастира. Днес пътят леко заобикаля. А камъкът си е там - тежък и видим за всички. Като всички спънки, трудности и разминавания, които ни се случват в живота. Стоварват ни се. И преображението е наша отговорност - за волята, за сърцето ни... Можем да ги оставим да ни затрупат и завинаги да затворим този път, можем да намерим сили да заобиколим, можем и да сме пробивни.
Има една друга скала в двора на манастира. По средата и има пукнатина, в пукнатината - расте стръкче. Тъничко, но изглежда жилаво. Виждала съм снимки на подобни, който с времето разцепват камъка със силата на корените си. А всичко е започнало от малко семенце!
Та с кое точно не можеш да се справиш ти, щом това малко семе е успяло? Кое Преображение те затруднява и спира живота ти?
- Мама, ми обясни какво значи "да бъде"... - споделя ми в тъмното едно прекрасно 6-годишно момиченце с лъчисти очи. Поглеждам я объркана, защото не разбирам.
- Нали знаеш, онази думичка, която кара желанията и молитвите да се сбъднат?! Прави ги по-силни...
Преди това с нея говорихме за космоса, луната и комарите. Какво ли има предвид?!?!
- Амин! Това е думичката.
Тя е Ема. Една от трите сестри. Още от малка е научила за същността на преображението - да пожелаеш и да изречеш. И да е силно.
РИТУАЛИ И ПРАЗНИЦИ, КОИТО Е ДОБРЕ ДА СИ ПРИПОМНИМ:
Какво каза на децата Николаос Цитиридис - вижте във видеото