Как да не я обича човек?! Тя цялата е обич и "нейно е силното синьо море". След известно затишие Тони Димитрова издаде нова песен - "Любов в сегашно време", с която продължава напред след тежката 2020 г. и непрежалимата загуба на своя брат заради пандемията. Певицата вече е записала още две песни, които предстои да излязат, а едната е със специално посвещение. Какво точно - ще стане ясно през есента.

Снимка: Личен архив

Преди 25 години любимата изпълнителка прохожда на сцената по своя славен път с най-специалната песен в нейния живот. Сега за августовската тема на LadyZone.bg Тони разказва за раждането на "Ах, морето", за вълнението и дългите бели ръкави тогава на "Бургас и морето", както и за най-смешния комплимент, който е получавала някога от почитател.

Как се роди Вашата обожавана от всички толкова години песен "Ах, морето"?
Имам много песни за морето, но тази ми беше първата. И така ми стана като второ фамилно име и като печат. Роди се през 1996 г. Тогава вече бях започнала да работя със Стефан Диомов, но нямах песни. И в един прекрасен ден дойде неговият племенник Стефан Маринов и каза: "Сега ще ти направим една песен, ще я представим на "Бургас и морето". Така се роди "Ах, морето" по текст на Иван Ненков и музика на Стефан Маринов. В самия ден на фестивала бях изтръпнала просто. Отделно нямаше какво да облека. Чудех се къде съм тръгнала на "Бургас и морето". Тогава в движение съм се учела на толкова много неща. И така, когато търсех тоалет, видях на една витрина една бяла риза с дълги ръкави и някакви златни работи там по тях. Взех я. Облякох я с един потник и с един черен панталон. Бях с къса коса тогава.

Излязох и развях ръкавите. Да, обаче от вълнение при певците се случват две неща понякога. Или пеят ниско, или високо.

Понижаването е катастрофа, ужасно звучи. Повишаването пак си личи, но не е така дразнещо. И аз точно това направих. Повиших. "Ах, морето... АаАаАаААААААА". Отидох горе във висините. Обаче... хората много харесаха песента. И откъде да знаят, че съм повишила. Тогава нямаше жури, публиката решаваше. Дадоха ми трето място. Първо място взеха Ема и Гого с "Имало в Бургас", второ - Ваня Костова с "Молба". Между другото аз бях вокалистка и бях записала вокалите и на тези две песни.

Значи може да се каже, че имате и трите първи места.
Да. Е, не само аз. В група правихме вокалите. Та, моето трето място, което ми даде публиката, беше най-първото ми трето място - най-хубавото. Много повече дори от първо място. Песента си спечели такава широка популярност. В началото хората дори не знаеха кой я пее. Чудеха се - това дали е "Тоника"? Не е сякаш. По онова време "Тоника" отделно ме вкараха с тази песен в един техен албум, с който подкрепяха млади таланти. Така хората още повече се объркаха. В един прекрасен момент направихме представяне на песента в националната телевизия. Аз бях с един каскет. Тогава се бях остригала жестоко и ми изпъкваха бузите, затова бях с каскет. Но оттогава хората започнаха да ме различават и малко след това излезе и албумът "Ах, морето". И пак имаше после едно затишие, но пролета на 1998 г. започна да ми звъни телефона, да ме канят по участия и така си тръгна. Тази песен ми е прощъпулникът и е най-специалната в моя живот.

"Не го обичам заради това, че мога да отида и да плувам в него. Обичам го заради това, че е около мен. Че го виждам от терасата си", казва Тони Димитрова

Какво е за Вас морето? Можете ли дълго далеч от него?
Сигурно ще разочаровам хората, но ето днес сме началото на август, а аз до този момент не съм стъпила в морето. Тоест, аз не го обичам заради това, че мога да отида и да плувам в него. Обичам го заради това, че е около мен. Че го виждам от терасата си. Преди повече, сега една трета.

То за мен е... думата "вдъхновение" е твърде изтъркана за морето. То ми е приятел. То ми е в душата. Няма как да го определя.

Според Вас каква е тази магия на морето - винаги да притегля и зарежда творците? Не само музикантите, но и поетите, художниците и т.н.
Това е като въпросът: "Какво толкова има в Бургас, че е толкова специален?". Каквото и да има, то не може да се събере в няколко думи. Има нещо, което важи и за морето, и за Бургас. Има магия. Някакво чудо. По-хубаво е да не се знае какво.

С Игнат Генев, Йорданка Христова и Ева Найденова (2019)
Снимка: Личен архив

Какво Ви съхрани през трудната 2020 г. - музиката, морето, близките?
Хората и близките ми, които не ме оставиха в тежките ми моменти. В началото ме съхрани оптимизма ми, защото не знаех, че ще стане толкова зле. По принцип за мен чашата винаги е наполовина пълна, не празна. После в един момент, когато стана страшно, претърпях жестока загуба, която ме срина. За моя радост, не ме оставиха толкова хора и някак те ме вдигнаха, защото бях потънала. Важно е да имаш верни хора в живота.

Новата ви песен "Любов в сегашното време" нещо като съвет от ваша страна ли е към всички?

Така съвпадна, че след това мълчание и всичко изведнъж става дума за любовта сега и въобще за живота сега. Това е едно великолепно стихотворение на Краси Трифонов, по което великолепният мой приятел Светльо Лобошки написа музиката.
Може би неслучайна случайност. Някак съвпадна с атмосферата на времето. Да го примем за добър знак.

Кой е най-големият комплимент, който сте получавали от почитател?
Какво ли не съм чувала. Преди години най-смешният беше от един човек, който ми каза: "Гласът ти е като на един пияница". Имам страхотно чувство за хумор и го приех с много смях. Обожавам да се самоиронизирам. И така си го разказвам този случай. Иначе са ми казвали: "С твоите песни оцелях, минах през много проблеми (здравословни, лични)", "Заобичах жена си на еди си коя твоя песен". Сега съм седнала на една пейка близо до нас, защото разхождам кучето. Точно тук седят много хора и има една жена, която всеки път, когато мина наблизо, ми вика: "Тониии, обичамеее те!". Не мога да я различавам понякога отдалече, защото съм малко късогледа, но и аз така й казвам винаги, че ги обичам. Когато вървя по улицата, много често ме спират хора и ми казват същото, и аз им отвръщам със същото.

Преди три вечери беше концертът на Стефан Диомов по повод неговата книга, а втората част беше посветена на Ваня Костова. И аз излязох, изпях си песните и така добре ме посрещнаха всички. После си говорихме с Диомов и той ми каза:

"Ей, Тони, много те обичат хората бе." Никога не съм злоупотребявала с това. Никога не съм си казвала: "Ще си правя каквото си искам, защото хората ме обичат". Не, това е много нежна връзка, която можеш да прекъснеш всеки момент. И му отговорих на Диомов: "Ама защото и аз ги обичам бе, г-н Диомов". Това е - обич за обич. Взаимен процес.

Да очакваме ли още нови песни от вас скоро?
Записала съм още две. Едната е дует с Дани Милев - аз моята работа по нея е свърших, само Дани трябва да се запише също. Фантастична песен. Другата песен, която е готова, е много лирична, много нежна и със специално послание. Но ще изчакам да дойде есента, защото това време ще й отива повече. Тогава ще се разбере какво е нейното посвещение.

  • Касандра - гръцкият ръкав на младежите
  • Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие
  • От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул
  • Ина Димитрова, инструктор по гмуркане: Морето е моят най-доверен изповедник и моят храм
  • Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение
  • Топ места за снимки по Южното Черноморие
  • Снимки, от които да ахнеш! Фотографка улавя танца на слънцето и луната
  • Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот
  • Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си!
  • Стамена Дацева: Морето е сред най-големите ми любови, но и най-болезнената