Важно е да научим децата да разпознават чувствата си от малки. Емоционалната интелигентност е способността да оценяваме и контролираме своите емоциите, както и да идентифицираме тези на хората около нас. Качеството на общуването е много важно. Трябва да разширим речниковия си запас по отношение на емоционалните си реакции.

Родителите трябва да обяснят на децата си смисъла на думите: радост, щастие, гняв, тъга, недоволство, ревност. Боравейки с тези думи детето само може да изказва какво чувства, т.е. да започва да изгражда своята емоционална интелигентност. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. То е плод на съзнателна дейност в домашното възпитание.

Самоконтролът върху негативните емоции е в центъра на спокойствието на децата. Той се базира на положителното отношение на родителите към хората и живота. Ако с личен пример родителите изградят нагласа предимно към позитивно мислене и преживявания, няма да се налага детето да се ограничава и да контролира негативни чувства.

Като родители трябва да наблюдаваме по какъв начин децата реагират на изискванията към тях, на претенциите, на грубостта и на похвалите. Така ще намерим нови начини за реагиране при конкретните ситуации.

Емоциите са "заразни”. Често гневните емоции и недоволството са типови реакции на подражание, заучени у дома. Ако детето по-дълго преживява страх, тъга или недоволство, по-често ще изпитва подобни състояния. И обратно, преобладаването на спокойствие, любов и смях в семейството, ще възпроизведе повече радостно настроение в детето.

Важно е да научим децата да управляват гнева и агресията си. Да имат смелостта да ги споделят, вместо да ги потискат поради страха от отхвърляне.

Аналогично на всяко едно умение и емоционалната интелигентност може да се развива. Това е възможно когато сме научени да разпознаваме чувствата си и със заинтересованост следим емоциите на децата си. Основната ни задача като родители е да се справим със себе си, за да предадем полезен опит и на своите деца.