Важно е да научим децата да разпознават чувствата си от малки. Емоционалната интелигентност е способността да оценяваме и контролираме своите емоциите, както и да идентифицираме тези на хората около нас. Качеството на общуването е много важно. Трябва да разширим речниковия си запас по отношение на емоционалните си реакции.

Родителите трябва да обяснят на децата си смисъла на думите: радост, щастие, гняв, тъга, недоволство, ревност. Боравейки с тези думи детето само може да изказва какво чувства, т.е. да започва да изгражда своята емоционална интелигентност. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. То е плод на съзнателна дейност в домашното възпитание.

Самоконтролът върху негативните емоции е в центъра на спокойствието на децата. Той се базира на положителното отношение на родителите към хората и живота. Ако с личен пример родителите изградят нагласа предимно към позитивно мислене и преживявания, няма да се налага детето да се ограничава и да контролира негативни чувства.

Като родители трябва да наблюдаваме по какъв начин децата реагират на изискванията към тях, на претенциите, на грубостта и на похвалите. Така ще намерим нови начини за реагиране при конкретните ситуации.