Здравейте,

както се досещате, имам проблем! Ще карам направо, защото сигурно получавате много молби за помощ - имам проблем с килограмите - с повечко от тях! За положението съм си виновна аз, нямам почти никаква воля. Понякога ям, без дори да съм гладна! Просто ям... Съпругът ми пътува много и аз съм сама вкъщи, с две момчета, на 6 и на 1 и половина. Нямам на кого да ги оставя, дори за малко, нямам нито време, нито енергия, нито пари да ходя на фитнес, а всеки път, когато съм самотна или нещастна - ям! Комбинацията от ядене и ограничено движениe  е ужасна, а аз се поглеждам в огледалото, отвращавам се от себе си и... ям! Казват ми да си намеря цел, така по-малко ще мисля за ядене, но не е лесно да намериш цел, сама между 4 стени... Отчаяна съм... Ако можете да ми помогнете, ще съм ви много благодарна!


Здравейте,

Храненето в един дом много често символизира взаимоотношенията на обитателите му. Изразът „кажи ми как се храниш, за да ти кажа какъв си в любовта” далеч не е само ефектно хрумване, а подсказва взаимовръзки, които отдавна представляват интерес за психологията. Подобни асоциации и вие самата правите в писмото си, макар и индиректно. Да започнем от края към началото.

Споделяте, че не е лесно да намерите цел „сама, между четири стени”. И така по естествен ред стигаме до едни много древни модели на мислене и живеене, които и до ден днешен оказват влияние върху психиката ни. Храната е най-лесният заместител на останалите ни потребности – любов, секс, признание... Да сме „нахранени” означава да получаваме в задоволителна степен от тези реалности. Когато някоя от тях липсва или усещаме оскъдно присъствието й, прибягваме към компенсация. Обикновено човек компенсира липсите си чрез онова, което му е най-сигурно. За жената – стопанка на дома, храната е на една ръка разстояние. Често именно яденето е инструмента, чрез който тя владее околните. Като се започне от убеждението, че „любовта на мъжа минава през стомаха” и се стигне до легенди и вярвания, според които жената като стояща най-близо до ястията, има възможността да сложи в тях омайно биле или друго свръхестествно средство за контрол над любимия. В реалността на нашето съвремие обаче, често се случва храната да се превърне от средство в най-близкия съюзник. Неслучайно страдащите от хранителни зависимости (анорексия – отказ от храна; булимия – преяждане, последвано от предизвикано повръщане; хиперфагия – безогледно тъпчене с храна) в огромния процент са жени. Като споменавам това – може да се замислите и за лична консултация с терапевт, за да очертаете границите на проблема точно във вашия случай и да се предпазите от по-сериозни последици.

Все пак в рамките на виртуалната ни среща може да „открехнем” пространство за един по-аналитичен поглед към реалността, която описвате.

Една от интерпретациите на взаимовръзката психика-тяло при хората, които пълнеят е изграждането на стена между себе си и света. Хората и нещата, които ги заобикалят, често „им идват в повече” и трупайки подкожна тъкан, се опитват да издигнат своеобразна преграда, която да ги предпази. Възможно е и да се стремят да стопират мислите и чувствата, които са вътре в тях, подозирайки, че биха били неприемливи за околните.

Друга интерпретация, свързана с предходната, обяснява трупането на маса с поемането на свръхангажименти. По свои собствени механизми душата „подстрекава” тялото да стане по-обемно, за да й помогне да понесе онова, което й се налага.

Замислете се дали и в каква степен изброените досега взаимовръзки имат отношение към собствената ви човешка ситуация.

И за финал – някои по-практични насоки, които биха могли да раздвижат пластовете на ежедневието ви. Споделяте, че съпругът ви често пътува. Това ви поставя в ситуацията на една съвременна Пенелопа, но вместо да тъчете и разтъкавате, вие ядете.

На първо време може да помислите за някаква друга дейност, с която да заместите храненето в моментите, когато се чувствате неудовлетворена. Може да е свързана с домакинството, с децата ви или пък не. В интернет има цели комплекси с различни разновидости спорт в домашни условия – потърсете и опитайте. Въпреки, че в психологията пътищата се разглеждат обикновено като тръгващи от душата към тялото, можете да експериментирате и с обратния вариант – от тялото към душата.

Ако се върнем на темата за храната – направете си мислен списък с приятели, които може да каните на гости. Ако списъкът е оскъден – постарайте се да го попълните. Така ще може да готвите не за себе си, а за други хора, които да раздвижат енергията около вас, без да сте изправена пред въпроса на кого да оставите децата. Може да ви се струва елементарно или пък твърде енергоемко, но полагайки усилия за нови нюанси окло вас, постепенно ще усетите как „четирите стени”, които споменавате в писмото си стават по-приветливи.