Психолози и психотерапевти непрекъснато наблюдават, анализират и търсят начини за премахване на постоянната тревожност и безпокойство. Животът на човек, "притиснат” от неудовлетвореност и неосъществени желания и мечти, неминуемо слага траен отпечатък върху себеусещането за безрадостно съществуване.
Дълбока мъдрост е вложена в мисълта, че в живота има две важни цели. Първата е да бъдем последователни и да вложим всичко от себе си, за да осъществим стремежите си, а втората -
да съумеем да се зарадваме на постигнатото и да продължим да го ценим.
Случвало се е в момент, в който постигнем или придобием нещо, то да се обезцени в собствените ни очи и дори да се запитаме наум: "Е, това ли беше?”. Тази естествена човешка склонност е довела много хора до депресивни състояния, болести, неразбирателства, раздели, с две думи - човешки трагедии. Логан Пърси Смит е обощил, че само най-мъдрите представители на човечеството са способни да се радват на постигнатото.
Когато осъзнаем тази присъща ни психическа нагласа, можем да си кажем:
За какъв дявол се безпокоя, та аз си имам....
И да изредим в мислите си или писмено дългия списък от всички реализирани желания и мечти. Наложително е да забравим онази нищожно малка част от неща, които нямаме или не сме постигнали, защото именно те, чрез инерцията на недоволството вгорчават живота ни.
Снимка: imagerymajestic
Както е казал Шопенхауер: "Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за това, което нямаме.” Затова можем да бъдем по-бдителни за своите мисли и
да си наложим да пресмятаме по-често своите сполуки и успехи,
като съвсем съзнателно пропускаме разочарованията. Умението да виждаме положителната страна на всяко събитие е истинско богатство, живот в радост и удовлетворение, респ. гарантирано физическо и психическо здраве.
