Наскоро, съвсем случайно, попаднах на снимки на бивше гадже на моя приятелка. Бяха заедно в 8 клас. Той – по-голям от нас, висок, със сини очи, признавам си, доста симпатичен. От снимките срещу мен обаче ме гледаше различен човек – грубоват, с буйни вежди, под който успешно се скриваха хубавите му сини очи, дълъг нос (казват, че това е единственият човешки орган, който расте цял живот – склонна съм да вярвам)…

На всичките си снимки бившият демонстрираше резултатите от любимите си хобита – лов и риболов. Той с пушката си, той пред убит глиган, той с риба гигант. Нямаше как да не забележа, че липсваха снимки със семейството му.

Божичко, ами ако тя беше останала с него?! Ами, ако сега тя беше неговото семейство?! На снимките вместо русата й главица, щеше да стои изцъклена моруна с кукичка в уста.

Тогава се замислих - ако аз бях останала с някое от бившите си гаджета, какъв ли щеше да бъде животът ми сега?



Вариант 1
Живея във Владая, в малка едноетажна къща. Делим я със свекървата, която не ми позволява да пускам електрическата печка през зимата (пък аз съм си зиморничава), и девера, който е окичил стените на стаята си с плакати на чалга певици.

Вариант 2
Живея в Плевен. Вечер обикновено съм сама, защото страстта от студентските години на половинката ми към билярда вече се е превърнала в нещо като наркотична зависимост. Ако не направи по 3 кът шота* дневно, започват да му треперят ръцете.

Вариант 3
През лятото бера череши от огромни масиви в Кюстендил. После слагам компоти и варя сладка. До премала. До припадък. А останалото продаваме на пазара със съпружето.

Добре, де, защо след всички ако-та, чертая все такива черни продължения? Уж розово бъдеще, ама със зелени краища.

Можеше да давам къщата във Владая под наем и така да си осигурявам сериозно месечно постъпление, без да си мръдна нито пръста, нито каретата на лилавата пола. А свекървата и деверът (хипотетично) да са отишли на работа в Испания. Или пък да съм съпруга на известен играч на билярд, да живеем в Лондон и да пътуваме много по света.

Всъщност какво ще сложиш след „ако”, зависи до голяма степен от това, което слагаш след „съм”.

Днес съм щастливо омъжена, имам собствен апартамент, кола, велосипед, страхотна работа, добра фризьорка, голям гардероб само за моите дрехи, парно, климатик, огромно количество книги, обувки и шалове, 3 лаптопа и ароматни листенца в тоалетната. И тъй като след „съм” слагам тези прекрасности, всички алтернативи „ако” ми се струват страшни, тъмни и неприятни.

Но ако това липсваше? Ако имах съпруг пияница, хазяйка, която всеки месец вдига наема и никакво място за книгите? Сигурно щях да мечтая и за владайското мамино синче, и за плевенския спортист. А по кюстендилския земеделец щях да въздишам като по скъпо френско черешово сладко.

Животът е като сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено.

Първата част я имаме априори - място на раждане, възпитание, родители, обкръжение... Колкото и да ритаме срещу това, не ние избираме. Втората и това какво ще сложим след запетайката и след "ако" обаче зависи само от  нас.

Та... вие какво слагате след вашите "съм" и "ако"?
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*кът шот – удар под ъгъл (режещ), удар, при който топката-бияч удря топката-мишена встрани от точния й център като по този начин я насочва в посока, различна от първоначалната посока на бияча.