Д-р Юлия Маноилова е завършила медицина през 2015 г. и в момента специализира вътрешни болести в София. Младата лекарка, която тази година ще навърши 29 г., е заставала и в ролята на пациент със сериозно заболяване – папиларен карцином на щитовидната жлеза. Ето какво сподели д-р Маноилова за това как е диагностицирана, как е приела онкологичната диагноза и последващата терапия.
Д-р Маноилова, кога разбрахте, че имате заболяване на щитовидната жлеза?
Разбрах, че имам заболяване през юни 2017 г. Отидох на ехография на щитовидната жлеза и въпреки че имах нормални хормонални нива, ми откриха възелче. Казаха ми, че е съвсем малко и подлежи само на проследяване. Осем месеца по-късно възелчето вече беше променило формата и размера си. Препоръчаха ми да направя биопсия. Това се случи в началото на 2018 г. Биопсията на възелчето показа, че то е папиларен карцином и се наложи да го оперират.
Понеже сте лекар, по-лесно ли приехте диагнозата си?
Не приех диагнозата си по-различно от всички хора, които я чуват за себе си. В този момент не е важно кой си и какъв си. Усещаш, че целият ти свят се обръща наопаки, всичко ти изглежда различно. Обстоятелството, че съм лекар обаче ми помогна да осъзная положението по-ясно, но в никакъв случай не ми спести емоционалния шок в първия момент. Помня, че се разплаках, когато колегите ме извикаха да ми съобщят, че имам карцином на щитовидната жлеза. Това беше просто човешка реакция, не беше рационалната реакция на лекар.
Все пак като лекар знаете възможностите на съвременната медицина. От тази гледна точка как подходихте към лечението си?
Знаех, че карциномът подлежи на операция, и изобщо не съм имала някакви колебания, не съм мислила за друг вид терапия. И по световните консенсуси в този стадий на заболяването се препоръчва операция. Не търсих алтернативно лечение, а кой хирург да ме оперира.
Кой беше вашият хирург и как мина операцията?
Оперира ме доц. Таньо Сечанов. Операцията мина изненадващо добре. Като лекар си представях най-лошите неща, които могат да ми се случат, и то в подробности (смее се). Но всъщност мина леко. Веднага след като се събудих от анестезията можех да говоря. Даже не се бях събудила напълно, когато чух гласа си и се успокоих, че не е засегнат нервът, който инервира гласните връзки. Радвах се, че се събудих след операцията и говоря. Да, болеше ме, но ме обезболяваха успешно. Хората от лечебното заведение, които се грижеха за мен, бяха много мили. Изписаха ме още на другия ден следобед. Чувствах се добре. Нямах никакви проблеми. Прибрах се у дома при семейството си, което беше до мен в този тежък момент. Оперираха ме в сряда, а в неделя свалих превръзките. Възстановяването продължи около месец, но при мен нещата преминаха леко.
Карциномът в начален стадий ли е хванат?
Да, и то защото отидох навреме на профилактичен преглед. Тъжно е, че в България няма национални програми за скрининг на щитовидната жлеза. Няма организирана профилактика и ранно насочване за изследване на рисковите групи. Това е тежък проблем, защото заболяванията на щитовидната жлеза са често срещани, особено при жените. Затова съветвам всеки, който има близък в семейството с проблем на щитовидната жлеза, да си обърне внимание и да се изследва. Добре е през определен период от време профилактично дори здрави хора да си изследват хормоналните нива и да си правят ехография на щитовидна жлеза. Тиреоидните заболявания са типични за женския пол. Много по-малко мъже страдат от тях. Важно е навреме да се хванат отклоненията в хормоналните нива, за да могат да се лекуват. Още повече, че тези заболявания засягат предимно млади жени, които тепърва ще забременяват и ще стават майки.
Какво лично вас ви накара да си прегледате щитовидната жлеза?
Майка ми има заболяване на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото. Освен това имах някои симптоми – чувствах се уморена, не бях в тонус, понякога вдигах температура с неизяснена причина, често се разболявах от вирусни инфекции, имах косопад. Всички тези неща ме накараха да се изследвам насочено за проблеми със щитовидната жлеза.
Как ви проследяват сега?
В първата година след операцията състоянието ми се проследява с прегледи през три месеца. На следващия етап прегледите ще станат през шест месеца и по-нататък – веднъж годишно. Проследяването ми се извършва по програма на Университетската болница по ендокринология. Записвам се и ме приемат по амбулаторна процедура – болничен престой по-кратък от един ден. В рамките на процедурата се правят кръвни изследвания и ехография на жлезата. След това обсъждаме резултатите и ако трябва, се променя дозата на медикаментозната терапия или се предписва нещо допълнително.
По инициатива на Българското дружество по ендокринология и Първата в България онлайн платформа за социално значими заболявания Портал на пациента - www.portalnapacienta.bg - на 10 и 11 май тази година в Централния военен клуб в София ще се проведе Първа научна конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания.
Водещата тема на конференцията е „Диагностиката и лечението на рака на щитовидната жлеза”. На нея са посветени три сесии с участието на български и чуждестранни ендокринни хирурзи, ендокринолози, радиолози и патоморфолози.
Ще се дискутират също автоимунните тиреоидни заболявания, нарушенията в калциево-фосфорната обмяна, проблемите на йодния дефицит, бременост и хипотирeоидизъм, както и подходите в лечението на хиперпаратиреоидизма.
Пациенти ще имат възможност да се срещнат с експертите по ендокринна хирургия на рака на щитовидната жлеза – проф. д-р Кюнг Те (Кор), проф. Румен Пандев, Сергий Шеренко (Укр), Атакан Сезер (Тур), Бруно Нидерле (Ав), Димитриос Линос (Гър) и др. Вижте повече в сайта на Българското дружество по еднокринология >>
