Рисувам откакто се помня. И до ден днешен не съм спирала... Това е моят път и моята страст!
Родена съм с това увлечение, въпреки че никой от семейството ми няма художествени наклонности. За щастие имах свободата да раста спокойно. Склонността ми към рисуването си остана непокътнато влечение, което излезе извън рамките на хобито и днес се превърна в професия.
Когато бях малка рисувах навсякъде. Щом намерех празно пространство, го изписвах с „красиви”, приказни герои. Обичах да си фантазирам и си измислях цели истории, разказвайки ги чрез рисунки. Често рисувах върху тетрадките си и за ужас на околните изрисувах учебниците, после чиновете, ръцете си, дрехите си... всичко.
В часовете по изобразително изкуство учителите бързо забелязаха таланта ми и започнаха да ме включват в разни инициативи и конкурси, в които печелех. Харесваше ми да бъда различна, да бъда талантлива и съучениците ми уважаваха това ми качество.
Израснах свободна от налаганите стереотипи. Родителите ми никога не ме възпряха и не попречиха на това да развия таланта си, както и не ме притискаха с амбиции да се превръщам в световна знаменитост. Всяко решение, свързано с изкуството, беше мое... Аз сама ибрах да бъда художник!
Оглеждайки се наоколо виждам, че за съжаление много деца нямат тази свобода. Те често биват хвърляни в две крайности, люшкани от претенциите на родителите. От една страна са талантливите деца, чийто талант бива подтискан с думите „Художник къща не храни. Това не е сериозна професия.” И от друга страна не особено талантливи деца или такива с по-скромни способности в дадена сфера биват „насилвани” да упражняват това изкуство. И в двата случая детето не е щастливо...
Защо се получава така? Родители с прекалени, нереализирани лични амбиции? Или такива, които се опитват да тушират отрано „мечтателските”, „безперспективните” професии?
Факт е, че почти всички деца обичат да рисуват от ранните си години до юношеството. Тогава увлечението на някои от тях стихва, а други продължават със същата сила да се развиват в посока на лична художествена изява.
От много рано родители и педагози могат да различат таланта от обикновеното хоби. Много важно е родителите да бъдат толерантни и да позволят на детето си само да избере. Свободата, която има ще го направи по-смело, по-отговорно и самостоятелно. Децата, които не обичат да рисуват или нямат наченки на талант не бива да бъдат погрешно възприемани като малки „гении” в областта на изобразителното изкуство и в този ред да бъдат заливани с информация, материали, курсове, конкурси. Напротив - на детето, което не може да рисува, а само се забавлява като си „драска”, отново трябва да се даде свободата на избора. То може да е талантливо в съвсем друга област, за която дори родителите му не подозират.
Всяко дете има способности, които може да не се вписват в очакванията на неговите родители. Оставяйки ги да се развиват сами, без прекомерна намеса, те ще израстнат като творци на собствения си живот. Нека получават подходяща подкрепа и напътствие в избраната от тях посока. Аз за себе си съм благодарна на моите родители за това, че имах свободата на избора и сама взех правилното решение за себе си! И така се убедих в правотата на древната мисъл: „Когато ученикът е готов - учителят ще се намери!”
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg
