Автор: Цвети Радославова, магистър по Специална педагогика /дефектолог/
Как ще се справя човек в своя живот, зависи не само от неговия умствен капацитет и умения за рационално мислене, но и от емоционалната му интелигентност. Тя включва такива характеристики, като това той да бъде способен сам да се мотивира, независимо от неизбежния сблъсък с чувството на безсилие, да контролира своите импулси и настроения, като отлага удовлетворението и запазва способността си да реагира адекватно в моменти на трудности и беди. Твърди се, че високият интелект не е гаранция за успех, престиж или щастие в живота.
Нивото на емоционална интелигентност е онова, което обяснява защо един човек преуспява в живота, а друг – не. Необходимо е да се набляга на училищните умения на едно дете, но това не бива да игнорира подкрепящо и стимулиращо отношение към неговата емоционална интелигентност.
Последиците от лошото справяне в училище имат разностранни измерения,
що се касае за психиката на децата със СОТ/специфични обучителни трудности/. Оказват отрицателно влияние върху способността му да развие чувство за компетентност и себестойност. Изследванията сочат, че ученици с обучителни трудности имат по-скоро негативна самооценка. Тя занижава училищната им мотивация. Лошото представяне в академичен и социален план води до ограничени познания за света, чувство за неразбиране, тревога и саморазочарование. При наличието на продължително ниски постижения, такива деца гледат на себе си като на неспособни да учат. Те очакват своя неуспех почти равнодушни и са далеч по-малко упорити от останалите. А когато ученикът спре да опитва, провалът му е гарантиран. Вярата в способността за успех е важна за каквото и да е постижение.
Придобиване на самоувереност
Макар чувството за себестойност да се влияе от непрекъснатите провали, съществуват начини, по които децата с обучителни трудности могат да бъдат подкрепени емоционално, за да се повиши тяхната самоувереност. Ако те знаят, че притежават други способности, различни от уменията за учене и ако това активно се поддържа и насърчава от родителите, учителите и връстниците, тогава за тях има надежда да повярват в себе си.
При оптимизиране на обучението и предоставяне на възможности за изява на детските таланти и силни страни, когато се отдава значение на положителните усилия, а не толкова на непосредствения резултат от тях, ефектът върху детската психика би бил значително по-голям.
Позитивните родители оценяват своите деца като способни, независимо от трудностите в училище и когато се появи проблем, те го търсят извън компетентността на детето. Това помага на децата да осъзнаят, че има неща и събития независещи от тях самите, неподвластни на влияние, но че съществуват и такива, с които те биха могли да се справят и да се радват на своя успех. Тук именно изпъква позитивното и окуражаващо отношение на възрастните. Най-важната им задача е да убедят детето си, че може да успее, след което да му помогнат да открие смисъла и удоволствието от успеха.
Подпомагане на самочувствието
Положителните емоции и преживявания са тези, които спомагат за изграждане на самочувствие и постигане уважение към самия себе си. Конструктивна намеса би била тази, която помага на ученика да се справи сам или почти сам с учебната задача. По този начин неговата увереност се ориентира във вярната посока. Осъзнатият, макар и малък успех може да повиши неговата увереност в личната способност за учене и да подобри по този начин емоционалното му състояние. Осъзнатият успех е онзи, който може да подобри в действителност самооценката.
Рисуването, музиката, танците и другите видове изкуство подпомагат творческата изява, могат да бъдат прилагани като терапевтична техника при децата, за да подобрят емоционалното им състояние, да редуцират объркването им и снемат насъбралото се напрежение.
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg
