Изминаха само три месеца и половина от раждането на моя син и вече съм свидетел на все по-нови прояви и реакции в поведението му. Ежечасно
все повече и по-красноречиви стават неговите мимики и жестове,
разкриващи един удивителен процес, в който малкото човече започва да се адаптира, да навлиза и изучава света около себе си.
Един ден, съвсем наскоро, както си лежеше в кошарката, заслушан в лиричната мелодийка, долитаща от въртящите се над главичката му играчки, малкият любопитко се бе отдал на едно
непознато до този момент, за мен и за него, вълнуващо занимание –
задълбочено изучаване на... ръчичките. Той вдигаше пред изумения си поглед първо едната си ръчичка, свита в юмруче, сериозно вглъбен в дълбокомислена изследователска дейност, а после, вдъхновен от понатрупания опит, съсредоточено вперваше очички в другата. Така, с все по-голям интерес, той наблюдаваше малките си пухкави ръчички, и това бе
началото на първите му изследователски начинания и прояви по пътя към... познанието
Сега вече, дълбоко погълнат от научно-изследователската дейност на собственото си телце, малкият откривател, обаче, нито за миг не пропуска да насочи вниманието си и към обкръжаващата го вселена. Интересът към цветове, звуци, лица и говор става все по-отявлен и целенасочен.
А сетивата му – все по-възприемчиви, все по-чувствителни
И докато изучаването на собстеното му "аз" протича с повече мисъл, тиха наблюдателност и скрита емоция, то откритията и възприятията му към външния свят все по-често се съпътстват от безброй емоции и настроения – започващи от нежни усмивки, преминаващи през гукащи звуци, издайнически разкриващи радост и учудване, и стигащи често пъти до бурен и понякога неудържим възторжен смях.
А звуци като а, е, у идват, за да напомнят на мама и тати, че е време или за папкане, или за игра, или за смяна на памперса (пеленката), или за да подскажат, че
някой, там, в кошарката, просто има нужда от обич, ласка и внимание
Удивително е колко съсредоточено моето бебе наблюдава присъстващите в стаята хора, следи движенията ни, дори и най-малките ни жестове. А шумът, отблизо и далеч, все по-често грабва, дори трогва, вниманието му. С всеки следващ път все по-дълго впива любопитните си очички в надвесените над него лица,
изследвайки с възторжено опиянение всяка една отделна черта
Невероятна радост изпитах в минутите на игра с моето бебе, в които, най-сетне, за първи път прояви неочаквано голям интерес и към въртящите се над креватчето му играчки. До този момент, той само тихомълком се наслаждаваше на танцуващия кръговрат, но
изведнъж реших дейно участие да взема и аз,
като посочвах и назовавах всяка играчка с името й ("гъбка, цветенце, пчеличка, калинка, гъбка, цветенце..." и т.н.), докато тя чертаеше своя пореден кръг над учудено-веселите му очички. Така, ненадейно, малкият наблюдател започна на всяка една играчка, която хващах и назовавах,
да реагира със звучен и щастлив смях
с леко дрезгавото си и омагьосващо с очарователната си звънливост бебешко гласче. Реакцията на силна радост, с която моето бебе приветстваше и улавяше детайлите на всяка една играчка последователно, доказваше за наличието вече у него на едно по-високо ниво на възприятие и интелект. А аз, от своя страна, за пореден път се убедих в
уникалното значение на играта
върху емоционалното и психическо развитие на детето. Особено тогава, когато активна роля в нея заема и родителят. Но докато проявата на емоция у моето бебе, в този случай, беше примесена с мисловна дейност, активирана чрез повтарянето на едни и същи думички,
едно друго преживяване предизвика у него същинска буря от безконечен и неудържим смях
Смях, предизвикан от срещата... с таткото, който до този момент отсъстваше по работа цели седем дни от вкъщи. Малкото любопитно човече зърна баща си, впи с изследователски интерес очичики в лицето му, което, определено, му изглеждаше отнякъде познато, и изведнъж избухна в неочаквано силен, звънлив и неописуемо радостен смях.
Така малкото създание дълбоко ме развънува, разкривайки пред мен удивителната си способност да изразява не само чувства на безпокойство или недоволство, да проявява горещо любопитство към себе си и към света, но и ярко да демонстрира една силна памет, при това на емоционално ниво; да проявява открито своите позитивни преживявания, едно от които е
срещата с толкова близък и важен, за малкото бебе, човек – таткото
Да бъда едновременно пряк свидетел и спътник в развитието и израстването на своето дете, за мен е не само истинско щастие, но и дълг и отговорност. Но и загадка, едно магическо докосване до всемогъщото чудо на човешкия живот. Загадка, която само една майка може да разгадае...
със силата на майчината си любов.
