Отговорът на този въпрос не би могъл да е много конкретен. Децата се развиват с различно темпо. Докато едно 4-годишно дете ще се забавлява от сърце с „Патиланско царство”, друго може да не схване шегите в книгата. Някой 6-годишен малчуган може слуша родителите си в захлас, докато му четат на глас „Малката кибритопродавачка”. А същевременно 9-годишната му сестра или брат да възприемат разказа за прекалено сърцераздирателен и да не искат да чуят и дума.

„Тревожното е не, че детето чете (или слуша) книги, които са за по-големи, а че прескачайки към тях, би изпуснало да се потопи в хубави истории, подходящи за по-малките”, смята Лиса фон Драсек, куратор в Children’s Literature Research Collections на университетата на Минесота и член на Комитета за детски книги на Bank Street College of Education.

Дете, което чете без проблеми на 12 години, може да изчете всичко, включително Рей Бредбъри или Димитър Димов. Но, ако това дете не е чело „Ян Бибиян”, дали някога ще се завърне към „детските книжки”? Макар и да няма научно изследване, което да доказва, че децата надрастват интереса към говорещи животни на 10 години, след тази възраст вече трудно ще го запознаете с „Тошко африкански”.

Често родителите са загрижени, че детето им си е избрало книга, която е „прекалено голяма” за тях. Например, дали „Похитителят на мълнии” (солиден роман, който съучениците му четат) е „правилното четиво” за един третокласник, който се бори с четенето с разбиране?

Може би интересът му към съвременните приключения на децата на древногръцките богове може да бъде подкрепен от адаптиран преразказ като „Вечната гръцка митология”? При всички случаи осигуряването на интересни и занимателни книги спомага за изграждането на умения за личен подбор на четива. Тези умения са съществени за създаването за независими читатели.

„Няма конкретна възраст, на която е подходящо да запознаете детето с определена книга”, заявява Самуел Тотен, професор в Колумбийския университет. „Това, което по-скоро трябва да се има предвид, е нивото на когнитивна и емоционална зрялост. В крайна сметка подобни решения трябва да се взимат на индивидуална основа”, допълва Тотен.

„Преди години” - продължава по тема Лиса фон Драсек – „се чух с приятелка, майка на мой кръщелник. Тя ми каза „Знам, че ни препоръча да изчакаме, но Дейвид вече чете „Хари Потър” сам.” По това време Дейвид беше в детската градина. На 6-годишна възраст прочете „Хари Потър” заради сюжета. Препрочете го на 10 заради сюжета, героите и емоционалните истини. Още веднъж препрочете цялата поредица през лятото, когато беше на 13 години, за ужас на майка си. „Не можеш ли да го накараш да прочете нещо друго?!” Дори и не се опитах.”

Като се имат предвид всички изложени гледни точки, основното е да не изтръгвате книга от ръцете на детето. И ако като родители или учители се опасявате, че някоя книга не е подходяща: това е повод за обсъждане и разговор, не за категорична забрана.

Междувременно - не забравяйте за инициативата на издателство Егмонт България - "(Не)задължителни книги на лятото", в която можете да се включите и да спечелите награди. Повече за конкурса научете ето тук.