Всяка година на датата 6 май честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец. Той бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.).
Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион - военен трибун.
Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.
Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: "По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз - да понасям мъченията".
Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.
От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.
Традиции и обичаи за празника
В миналото Гергьовден е посрещан с множество обреди за плодородие на посевите, плодовитост на животните, които са били преплетени и с много ритуали за поддържане на добро здраве и дълголетие. Приготвян е бил гергьовският хляб. Тези пити стопанката шарела с украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучета в стадото. Обредните хлябове са били предназначени за празничната трапеза и за раздаване за здраве.
Гергьовското агне се пече цяло, пълнено с дреболии, ориз и свежите подправки от домашната градина – калоферче, джоджен, магданоз, маточина и пресен лук. На трапезата задължително е присъствал и пресният чесън.
Народното схващане все още е, че рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки, както на Еньовден. Рано сутринта на празника здрави и болни са се търкалят в росна трева, ходят боси по росата, умиват ръцете и лицето си с нея, за да са здрави. На гергьовския дъжд също се е придавала плодоносна сила: "Всяка капка носи жълтица".
Гергьовден е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата, затова е наричан още "цветен Георги". Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. На Гергьовден са връзвали люлка на разлистено дърво и всички са се люлеели за здраве. Веселието не е минавало без гергьовденските песни и хора. Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност чрез посвещаването му на св. Георги Победоносец (284 - 305 г.)
Св. Георги е почитан и славен като покровител на земеделците, пастирите, стадата, пролетната влага. В по-ново време Гергьовден е ден на храбростта и на българските военни. Нека да ни донесе много здраве, сили и плодородие!
