Родителите добре познават чувството на тревога и притеснение, идващи от честите капризи и категоричен отказ на децата им да се хранят пълноценно. За да не изпадаме в тежки притеснителни мисли, в чувства на тревога и безпокойство от подобни открити демонстрации на злоядство, е редно да бъдем добре запознати с някои специфични особености и характеристики, свързани с детския апетит:
Когато храненето стане проблем >>
1. След първата година у детето се наблюдава спад в калорийния прием
Първото важно нещо е да знаем, че апетитът на детето е в пряка зависимост от неговото физическо развитие и растеж. Какво означава това:След раждането си малкото човече е подложено на бурно развитие. През първата година от неговия живот теглото му се утроява, а ръстът се увеличава с приблизително 25 см. Между втората и петата година постепенно започват да се променят пропорциите на тялото. Дръпвайки на височина, детето става по-стройно и слабо, а интензивността на растеж става по-бавен. В резултата на всичко това намаляват енергийните потребности на организма.
2. Хранителните предпочитания се изграждат постепенно
Известна истина е, че всяко мъниче се ражда с вродено предпочитание към сладката храна. Причината – сладкият вкус на майчиното мляко. Постепенно детето е изправено пред предизвикателството да опознае всички останали вкусове, което става чрез постепенното и внимателно въвеждате в менюто му на различни продукти. При някои деца процесът е по-бавен – те по-трудно свикват със зеленчуковите кашички например за сметка на плодовите. В такива случаи това, което се иска от един родител е да проявява малко повече търпение.
3. В процеса на израстване детският апетит търпи колебания
Детският организъм веднъж изпитва по-малка нужда от храна, друг път – по-голяма. Понякога децата ядат определени храни в продължение на дълъг период, а после изведнъж престават без конкретен повод или обяснима причина, и просто започва да капризничи. Подобни промени в храненето не бива да предизвикват безпокойство у родителите. Те са нещо абсолютно нормално. Какво означава това – един ден детето може да изпитва голям апетит и да приеме голямо количество храна, друг път – обратното.
4. Детският апетит е най-малък в края на деня
Детският организъм е толкова съвършен, че в неговите потребности ние, големите, единствено можем да се вслушваме. Всички добре познаваме старата сентенция: "Закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага си", идваща да ни напомни, че яденето вечер е най-вредно, и че децата прекрасно знаят това. Факт е, че детският апетит се съобразява най-добре със законите на природата, и е най-малък в края на деня. Затова добре е да имате предвид този момент и да не насилват децата да се хранят вечер така, както на обед например, ако не желаят.
5. Всяко дете има индивидуални потребности
Ако малкия ви син отказва да се храни на обяд със същия голям апетит, с който се храни голямата ви дъщеря, това не бива да се превръща в повод за притеснение. Всеки детски организъм има свои специфични и индивидуални особености, с които един родител трябва да се съобразява, а не да налага еднакви критерии и за двете си деца например. Време е да приемете истината, че някои малчугани обичат да си похапват повече, защото изпитват удоволствие от храната, а други го правят само, когато чувстват, че са гладни.
