Дивото ядливо морско зеле е малко позната култура у нас. И дори някои да го срещне по бреговете на Ахтопол, например, едва ли ще предположи, че то може ида се сготви.
Морско зеле (Crambe maritima L.) е представител на семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Вирее добре на каменисти и чакълести брегове и морски крайбрежни наноси. Включено е в Червена книга на България като застрашен вид.
Морското зеле е богато на витамини от група B, витамин А, C, E, K, D, желязо, калций, фосфор, магнезий, манган, калий и цинк. Култивирано е във Великобритания още през 19 век, именно заради този му богат витаминозен състав. Преди официално да започне да се отглежда като зеленчук, хората струпвали камъни и чакъл около местата, на които дивото морско зеле естествено расте, за да стимулират образуването на по-дълги стебла.
За консумация са годни основно младите стъбла. Те се приготвят по същия начин като аспержите - почистват се, измиват се и се попарват с вода. Може да се задушат с масло или да се запекат, увити с бекон или сирена.
Листата се използват за салата, но само когато са откъснати млади.
Цветовете се изпозват най-вече за декорация.
