Дивото ядливо морско зеле е малко позната култура у нас. И дори някои да го срещне по бреговете на Ахтопол, например, едва ли ще предположи, че то може ида се сготви.

Морско зеле (Crambe maritima L.) е представител на семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Вирее добре на  каменисти и чакълести брегове и морски крайбрежни наноси. Включено е в Червена книга на България като застрашен вид.

Морското зеле е богато на витамини от група B, витамин А, C, E, K, D, желязо, калций, фосфор, магнезий, манган, калий и цинк. Култивирано е във Великобритания още през 19 век, именно заради този му богат витаминозен състав. Преди официално да започне да се отглежда като зеленчук, хората струпвали камъни и чакъл около местата, на които дивото морско зеле естествено расте, за да стимулират образуването на по-дълги стебла.

За консумация са годни основно младите стъбла. Те се приготвят по същия начин като аспержите - почистват се, измиват се и се попарват с вода. Може да се задушат с масло или да се запекат, увити с бекон или сирена.

Листата се използват за салата, но само когато са откъснати млади.

Снимка: facebook.com/Slowfood.Strandja



Цветовете се изпозват най-вече за декорация. 

 
Снимка: facebook.com/Slowfood.Strandja