Тази седмица страната ни бе разтърсена от новината за ужасен инцидент - дете загина, ударено от ток на тротоар в столицата. Никой не остана равнодушен освен може би институциите.
Албена Тодорова е успяла да предаде с думи емоцията, която бушува и вътре в нас. Тя изрича на глас болезнената истина за виновника в тази трагична житейска ситуация. Споделяме с вас нейните стихове:
Излизате
Ти и тате
Да разчистите сняг
да изкарате малко пари
за туй-онуй, за газта на колата
за сметки
за мама
Дори не си виждал
крановете, които събират снега пред общината на Московска
Не си стъпвал на Московска
Не си стъпвал на толкова много места
Които ми се иска да можех да покажа на теб и на твоите
мама и тате
Знаеш какво е футбол, какво е баница
Какво е мама да ти издърпа ухото
Знаеш как викат мама и тате
когато се прибираш от училище
и къде точно трябва да се скатаеш
и за колко
И шахтата е ничия, мило момче,
Шахтата все е ничия
както много други ничии балкони, шахти, мини и градове
Ничии сме, мило момче в снега по обед, докато някой
пие кафе, друг
реше кучето си, купува бадеми на ъгъла или
сменя превръзката на лежащо болния си баща
А държавата чия е
Чия е България
Чия ми е тази родина родна
Според медиите, тя
"през целия ден остана необезопасена"
.
Прости ни, мило момче,
ние бяхме, кой друг
-----------
Още от Албена може да намерите в блога й Bembeni
Повече за самата нея вижте тук:
