На гарата в Плачковци има мраморна плоча с кратък цитат от пътеписа на Иван Вазов „В пазвите на Балкана“.
Ето още няколко интересни изречения от този текст:
„Горещата вълна, която налетя столицата, прокуди и мене в планините да търся сянка и хлад. Моята цел беше да ида на Кръстец, най-високата точка по борущенската линия, дето имало хотел, и се качих на влака. Из пътя обаче ми казаха, че вашия злоезичен Добриянов писал в „Мир”, какво тоя хотел бил „реквизиран” от горските чиновници, а за излетачи нямало място. Хай дявол, трябваше да гоня Плачковци. Стигнах там посред нощ. След дълги скитания из мрака, доде найда хотел, и тропания по вратите и прозорците му, даде ми се от хотелджията, добрия бай Митко, едно скромно, прескромно кътче, дето да доизкарам нощта. Сутринта излазям пред хотела и с наслаждение дишам прохладния балкански въздух, а очите ми бягат по зелените гористи хълмове. Плачковци е днес курортно място. Много новички сгради се белеят, заети вече от летувачи. Тук префинено ги наричат „курортаджии”, за голяма скръб на професора Тодорова-Балан. Някои пък от домовладелците са се изхитрили да ги наричат „сезоиджии”! Да, нашето българско „летувач” е тъй просташко, тъй грубо!“
