Млада, умна, свободна жена, която живее в големия град, борейки се с предизвикателства на живота. Понякога успешно, а понякога не толкова! С творчески подход и лека ирония избрах думата „кифла”… Защото тя е сладка, тя е изкусителна, тя привлича - както хубавите мъже, така и „мухите”.

На шега или не, използвам думата кифла, по най-различни поводи. Тя се закотви в речника ми и доби своята чаровност. „Кифленето” си е част от репертоара на кифлата, наред с добрите или лошите й изяви – в работата и личния й живот. А и при всички случаи ми помага да не се взимам твърде насериозно :)

 

И така...

Сметката, моля!

Никога не съм харесвала момента, в който дойде ред за сметката. Тогава впрягам всичките си интуитивни умения, за да разбера как да реагирам. Опитвам се да узная какво се върти в главата на мъжа. Ако предложа аз да платя – няма ли да го обидя? Ако не кажа нищо, няма ли да си помисли, че съм материалистка? Ако пък предложа да си поделим сметката, няма ли да се притесни, че го подценявам? От толкова първи срещи, все още не съм се научила...

Разбира се, първите срещи са хубаво изживяване... Е, в повечето случаи. Обикновено са наситени с емоции, надежди... и неоправдани очаквания.

За добро или лошо - на първа среща винаги се играят роли. Няма начин. Обикновено всяка от двете страни бегло си предствя някакъв сценарии, заема някаква „поза”, слага си маската, която го защитава да не бъде разкрит – за да не изплаши човека отсреща или просто да бъде предпазлив. Никой не е искрен!

Често чувам думите „Аз съм откровен с теб”. Но странно защо тези думи остават празни на първата среща. Настъпва голямо объркване... първо от мисълта как ще предствиш себе си, а после как ще възприемеш човека отсреща (и именно защото се играят роли).

Чудя се дали при всички е така? Всички ли играят роли с идеята да се представят в най-добрата си светлина? И това добро ли е? И оттук възниква още един въпрос – Ако старателно не полагаме усилия да се представим добре, то няма ли така да отблъснем потенциалния партньор още в началото? Първото впечатление е най-важно, нали!?

Оттук съвсем естествено следва да споделя моя опит и първите срещи. Изградих си няколо типажа мъже. И според тези типажи разбирам кога да се стигне до втора среща или да ги запратя някъде...

В главата си създадох нещо като органайзер на типажите – подреденичко, в отделни секции. Може би много жени са излизали с джентълмена, смотания, красавеца, скръндзата, критика, обвързания, приятеля... сигурно има и други, но сега не се сещам.

Странното е, че първите срещи почти винаги са еднакви. Често до болка познат сценарий, сякаш не може да измислим нищо оригинално. Страхът да не изглеждаме налудничави ни заковава в определен стереотип. И продължаваме да го следваме. Запознанство, кафе или разходка, раздяла или продължение... Както и да е - ето ги моите кавалери!


Джентълменът


Да, той е мил, любезен, винаги ми отваря вратата, прави хубави комплиенти. Определено прави добро първо впечатление – изрядни, хубави дрехи, топъл поглед, усмивка... Приятен разговор. Понякога се чудя дали е искрен, или просто това вече му е като отработена реакция към всички жени. Трудно е да го разгадаеш. А интуицията... Тя не върши особена работа при него.

Джентълменът винаги плаща сметката. И го прави с лекота и финес, като нещо странично и незабележимо.

След срещата с такъв мъж, чувствам едно леко приповдигнато настроение. Обаче, понякога се случва то да бъде попарено от липсата на второ обаждане.

В такива моменти си мисля защо е цялата тази игра на „интерес”, след като е едностранно? Едностранно ли е всъщност? Какво се случи? Нещо в мен ли не хареса? Или какви очаквания е имал той, за да не желае продължение? Едно е сигурно, предизвикал е моя кифленски интерес :)


Смотаният


Срещата със смотаняка е друго нещо. Той винаги се притеснява за външния си вид и затова как го възприемат другите. Умен е, но това не му помага особено, защото е неуверен. На среща с такъв тип мъж обикновено се чувства една странна неловкост и в главата ми се клатушка въпросът „Какво по дяволите правя тук?”... и се оглеждам за изхода. Да, той се опитва да ме впечатли с факти и теория, но това често води до скука в отношенията.

Аз обичам шегите, но с такъв тип мъже вместо смях, като ответна реакция получавам теоретични знания и факти, цифри, имена... Удоволствието и лекотата са убити! Умните мъже са страхотни, стига да знаят кога да бъдат сериозни и кога могат да се отпуснат.

Смотаният плаща и сметката с неувереност. Понякога дори предизвиква умиление. Което в очите на кифлата не говори добре!


Красавецът


Ох, магнетичен е! И той го знае, затова парадира със своята външност. Понякога отвъд нея има и друго, но в повечето случаи прикрива с това „друго” нещо съзнателно. Той е изкусителен и често ме опиянява. До момента, в който не започна да водя истински разговор. Тогава се чудя може ли да се конкурираме за внимание? Целият разговор е насочен към него, към всичко, което го интересува...а аз оставам част от пейзажа.

Обикновено плаща сметката с идеята, че ще му се върне инвестицията. Да, ама кифлата му казва НЕ!


Стиснатият


В такива моменти си мисля, след като не съм материалистка, защо толкова ме дразнят стиснатите хора? Случвало ми се е да излизам с мъж, който говори само за пари и най-вече за това, че ги няма. Когато трябва да плати сметката, оплюва заведението „ Как може да е толкова скъпо? По добре да бяхме стояли на пейка в парка!”. А когато аз предложа да платя или да си я поделим, категорично отказва и продължава да мрънка...

Отблъскващо наистина и кифлата си взима шапката!


Критикът


Той не признава комплиментите. Откровен е до болка, независимо дали неговият поглед е обективен, или не. Най-напред изследва всичките ми недостатъци и, разбира се, казва какво трябва да подобря у себе си. Вместо очите, той гледа дупето и намеква, че трябва да отслабна, че гърдите ми са малки или че гримът ми е неподходящ. Дава уроци по „стил”, според неговите виждания.

За да не изглежда повърхностен, той обръща внимание и на характера ми, като споделя възгледите си – каква е идеалната жена за него. По възможност да е послушна, да не говори много, да не хленчи, да не противоречи и т.н.

След среща с такъв тип се нуждая от сериозна доза самоанализ и положителни емоции, за да туширам неприятните коментари. А, ако самочувствието ми е „бетон”, той няма да има шанс да ме провокира, и кифлата си тръгва усмихната!


Обвързаният


Такъв тип мъже обикновено спестяват тази информация или пък минават с номера „Ама, ние само като приятели.” И после нападетелно изпробват всичките си свалячески методи. Чаровни са, но наистина стават само за приятели, с които винаги е добре да се поддържа определена дистанция, за да не паднете в собствения си кифленски капан!


Приятелят


Има и такива мъже, но може би са рядкост. С тях е приятно да се говори, има какво да кажат. Обикновено са естествени и предразполагат към това и ти да се чувстваш така. Смехът е заразителен. Не изтъква себе си, не парадира с уменията, външността си или каквото и да било. Те не преиграват и се пускат по теченинето. Често при сходство в характерите, втората среща си идва от само себе си:) Прекрасни са и ми е по-лесно да хлътна... Колко ли кифли са се предавали неусетно!?

Разбира се, хората са различни. И подходът към всеки трябва да е индивидуален. Затова първите срещи са идеалната възможност да опознаеш поне малко човека отсреща и е най-добре, ако не се играят роли. Но това се постига доста трудно. Често хората си правят погрешни изводи, заради казана дума или реакция, която се отделя от контекста на истинската същност.

Може би балансът е най-добрият начин за хармонични отношения, незвисимо дали с продължение, или не. Малко естественост плюс малко въздържаност...

И въпреки многото разочарования, аз не се отказвам. Продължавам да търся принца, който може да не е идеален, но ще ми пасне точно на мен. А щом се стигне до момента със сметката – драги кифли, не се впрягайте прекалено, независимо от развръзката!

Таня Димитрова, Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство

 Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg