През 1926 година жените в България нямат право да гласуват. През тази същата година започва строежът на една от емблематичните сгради в София – сегашната Столична библиотека на площад „Славейков“. Сами може да прецените какво постижение е било за началото на миналия век за архитект на проекта да бъде избрана жена. Нейното име е Виктория Ангелова-Винарова. В този момент тя е само на 24 години и е първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България. Само за справка – жените у нас получават право да гласуват едва през 1947 година.
Вдъхновяваща, съдържателна и имаща на какво да ни научи - затова избрахме арх. Виктория Ангелова-Винарова да бъде част от месечната ни тема 24 ЖЕНИ С КАУЗА.
Виктория Ангелова-Винарова е родена във Велико Търново на 20 ноември 1902 г. Нейните корени водят към известния род Златарски. Неин прадядо е известният търновски учител и общественик Никола Златарски. Баща й Васил Ангелов в търговец, който получава образованието си в Англия. Това е и причината тя да бъде кръстена на кралица Виктория. Занимава се с рисуване от детска възраст. След като завършва гимназия, учи 2 семестъра във Висшето техническо училище във Виена, но по материални съображения се дипломира в Дрезден през 1925 г.
Спечелване на конкурса
Постъпва на работа в София като стажант-архитект при Пенчо Койчев в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Спечелва проведения вътрешен конкурс през 1926 г. и сама проектира сградата на министерството, която заема пространството между днешните площад „Петко Славейков“ и улиците „Г. С. Раковски“, „Уилям Гладстон“ и „Хан Крум“.
Днес това е сградата на Столичната библиотека и театър „Възраждане“. Входът пред вратата на сградата е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седнали фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – символ на строителството.
Разбира се, професионалният път на Виктория е осеян с подводни камъни, които по никакъв начин не разколебават младата архитектка. В тази епоха за жените било трудно да пробият в каквато и да е сфера, в която утвърдени имена са предимно мъже. През 1926 г. Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит и задачата е възложена на двама архитекти мъже.
Личният й живот отново е свързан с архитектурата
През 1933 г. Виктория се омъжва за своя колега арх. Борис Винаров и двамата създават собствено архитектурно бюро в София. По време на бомбардировките през 1944 г. бюрото и домът им на ул. “Сан Стефано” № 27 са разрушени частично. Евакуират се във Велико Търново, където Виктория заболява от бронхопневмония, от която тне се възстановява напълно. Година по-късно се връщат обратно в София. Виктория умира на 27 декември 1947 г. само на 45 години, а съпругът й – три месеца по-късно е покосен от рак. Двамата нямат деца. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“, с който по това време са награждавали цивилни лица за заслуги и примерна служба в полза на обществото.
За краткия си живот арх. Ангелова оставя много сгради в София и други градове на страната, привличащи със своята строга импозантност и функционалност. Повечето от тях са ѝ възложени за проектиране и изпълнение след участие в обявени по онова време национални конкурси. Независимо че проектира на много места из страната, Виктория Ангелова е подчертано софийски архитект. Запазените в столицата нейни постройки се нареждат сред високите постижения на националната архитектура от 20-те и 30-те години на миналия век.
Ето и някои от по-големите нейни проекти:
- сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (днес Столична библиотека), пл. „Петко Славейков“ 4, София
- преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, бул. „Цар Освободител“ 1, София
- Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия „Отец Паисий“), ул. „Искър“ 61, София – реализиран след смъртта ѝ
- Художествено-занаятчийска изложбена зала при Художествената академия, ул. „Оборище“ 1 и пл. „Св. Александър Невски“ в София, унищоженана от англо-американските бомбардировки над София в 1944 г.
- преустройство и разширение на Девическата гимназия (днес Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“), Велико Търново
